• вт. ян. 25th, 2022

Политологът Георги Киряков: КСНС сви платната на премиера Петков. Това е победа за Радев!

Byking-of-net.com

ян. 11, 2022

След проведения вчера, 10 януари, Консултативен съвет по национална сигурност при президента, „Епицентър“.бг. се обърна с въпроси към политолози и социолози за коментар на резултатите. Попитахме и за прогнозата им какви ще са последиците от поведението на партия „Възраждане“, която се обяви срещу зелените сертификати и насрочи протест.  

Ето и въпросите:

1. След близо 6 часа на „Дондуков“ 2 КСНС препотвърди позицията на България за Република Северна Македония с консенсус. Очаквахте ли толкова отчетливо съгласие?

2. На правителството се предлага „даването на съгласие за започване на преговори на РСМ за присъединяване към ЕС да не се обвързва със срокове, а с постигане на реални резултати, включително и по отношение на правата на македонските българи.“ Как го тълкувате? Това слага ли край на срока от шест месеца, който многократно бе споменаван от премиера?

3. Какво наложи препотвърждаване на позицията ни и припомняне на договора от 2017-а, декларация на НС и други?

4. Очаквате ли натискът от страна на западни сили да продължи, въпреки ясно изразената позиция на София?

5. Със силен гръб (позицията на КСНС) ли ще отиде в Скопие премиерът Кирил Петков?

6. Вашите очаквания – как ще се развие протестът на „Възраждане“, насрочен за 12 януари?

7. Набира ли партията на Костадинов висока скорост и силно публично присъствие? Какви са рисковете от това?

Предлагаме ви отговорите на политолога Георги Киряков.

1. Предвид сложната вътрешнополитическа ситуация и нарастващия натиск върху новото правителство и новия премиер да се справи светкавично с множеството кризи, предизвикващи сериозни тревоги в обществото, темата за РСМ не би трябвало и не може да се превръща в „ябълка на раздора“ най-вече за управляващите партии. Още повече, че ГЕРБ чака удобно всеки появил се разнобой, за да атакува яростно Кирил Петков.

На фона на явното разминаване в позициите между президентската институция и заявените от „Продължаваме промяната“ намерения за цялостна смяна на подхода към членството на РСМ в ЕС и значително смекчаване на позицията на България към него, резултатът от КСНС е категорична победа на президента и „свиване на платната“ от страна на Кирил Петков. Победа, обаче, която е предвестник на задълбочаване на различията по много теми, свързани с подходите към различните проблеми към управлението, между Радев и Петков.

В тази ситуация, продължаващият процес на еманципация на новата изпълнителна власт от президентството ще доведе до ново усложняване на цялостната политическа обстановка в страната. Друг е въпросът дали това отчетливо съгласие е добро и или вредно за нашата страна, което означава, че темата за членството на РСМ в ЕС се ползва в контекста на вътрешните политически битки и позиционирания в политическото пространство, а не се мисли в контекста на глобалните процеси или ако се мисли, то този поглед е доста повърхностен и няма общо с далновидността или държавничеството.

2. Текстът за сроковете и резултатите са първо сериозно отстъпление на Кирил Петков от прокламираната промяна. Това от своя страна означава, че лидерите на „Продължаваме промяната“ вече са обладани от страховете за провал на намеренията си, за провал на управлението си и са готови на всякакви компромиси, за да удържат лесно и изненадващо спечелената изборна победа, но и трудно съставената и сложно функционираща четирипартийна коалиция.

По същество това даване на съгласие не се различава от досегашната линия на поведение на убедените защитници на този подход сред популистките и националистически формации, на които и самият президент приглася – къде по убеждение, къде конюнктурно. Пак казвам, не е важно дали този подход е правилен или грешен, важно е да е в съзвучие с наложения медийно обществен консенсус по темата. А той беше наложен по този начин, понеже не се направи никакво усилие да се погледне голямата картина. Така отново сами се поставихме в ролята на заложници в геополитическите игри на „великите сили“. Което е доста жалко, но и не е никак изненадващо.

3. Страхът от бърз провал и разпад на новото управление. Ето това наложи препотвърждаването. Защото както всеки договор и този може да търпи промени при съгласие на двете страни, защото една декларация на НС не пречи да бъде заменена с друга, предвид бързо менящата се ситуация и напредъка в преговорите по някои важни за двете страни конфликтни теми.

Мисля си тези дни какво би се случило, ако Франция и Германия, в контекста на последиците от Втората световна война, си бяха позволили заинатяване по исторически точки на конфликт и Франция не отстъпваше от позицията си, че „нацисткият окупатор“ трябва да плати пълната цена за деянията си. Трябва ли да се стигне до такива огромни поражения, за да се освестим и да признаем, че заинатяването по теми от миналото, захлопват вратите пред бъдещето? Трябва ли да си припомняме отново и отново, че в основата на ЕС е разбирането, че не вторачването в историята и травмите от миналото, а икономиката и надеждите за бъдещето, са причината за преодоляването на омразата, недоверието и страхът.

4. Няма натиск от западни сили. Има просто неразбиране от наша, българска страна на мотивите на ЕС да иска промяна на подхода ни към темата. Дори една Гърция, която умело ползваше македонската карта в отношенията си с ЕС, накрая постигна ниво на разбиране на проблема, подходящо за идеалите на ЕС. Т.нар. западни сили не могат и няма да проумеят всички „сложни“ аргументации стоящи зад позицията на София, както между другото и зад позицията на Скопие. И все пак не Скопие е пълноправен член на ЕС, а София и именно София е призвана в тази ситуация да прояви великодушие в името на една много по-голяма и дългосрочна цел, въпреки всички съмнения доколко ЕС, от своя страна, е устойчива и дългосрочна основа за мирно съвместно съществуване между народи, които в продължение на столетия са съжителствали в постоянен конфликт. Но нали именно поради тези факти от миналото и поради желанието за тяхното преосмисляне и преодоляване на последствията от тях, се стремим към разбирателство и обединение, а не към задълбочаване на конфликтите, разпад и недоверие.

5. Това е гръб „игленик“, гръб, в който всеки е готов да забие нож, стига това да е в унисон с тесните му политически цели и краткосрочни политически намерения. Кирил Петков отива слаб и уязвен на тези преговори. Отива като победен във вътрешнополитическата позиционна битка между враждуващите партии, в това число и сред управляващата коалиция. Нали си даваме сметка, че единственото основание за съществуването на тази коалиция е страхът от завръщането на ГЕРБ на власт, завръщане, което е много малко вероятно, но което все още е основание за правенето на неприемливи компромиси и вземането на рисковани управленски решения.

6. Битката срещу „Зеления сертификат“ е популистка битка. Тя не цели постигането на всеобщо благоденствие, а на политическите цели на лидера на „Възраждане“. Но в демократични условия няма ограничения за постигането на политически цели, стига да не са в противоречие с конституцията и законите на страната. Досега не съм чул от лидера на „Възраждане“ други послания освен, че ще премахне ограниченията и ще се разправи с всички предатели на „националния интерес“. Това не са нелегитимни цели, но определено са опасни легитимни цели.

7. Всяка подобна партия си има таван на подкрепа. Защо да си мислим, че „Възраждане“ е изключение? Има нещо повече от желанието за разправа с предателите, което не кореспондира с революционния плам на популистките лидери. Вижте Франция например. И там има революционен устрем у много политици, но на избори виждаме силата на колективния разум. И тук сме имали подобна ситуация, в която сме избрали по-малкото зло. Което малко зло, обаче, често се е оказвало немалко такова. Но това не променя общото убеждение, че радикалното говорене и радикалния подход ще спечелят мнозинство от гласове. Дори Хитлер не е успявал, макар че се е възползвал максимално от предимствата на кресливото малцинство, постигнати от един момент нататък с недемократични средства.

Източник: http://epicenter.bg//

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *