• вт. ян. 25th, 2022

Forbes: Защо Байдън ще отстъпи на Путин

Byking-of-net.com

ян. 10, 2022

Администрацията на Байдън полага всички усилия, за да изгради коалиция от европейски партньори, които могат да предотвратят руско нахлуване в Украйна. Столиците на съюзническите страни казват каквото е необходимо, но ако се вслушате внимателно, не е трудно да забележите атмосферата на отчаяние, която помрачава всички усилия. Вашингтон знае, че никой от европейците не е готов да се бори за суверенитета на Украйна, а самите европейци от своя страна знаят, че Вашингтон също няма да направи това, пише американското списание The Forbes.

Руският президент Владимир Путин не иска пряко да окупира Украйна – той лесно би могъл да направи това за териториите източно от Днепър, който разделя страната наполовина – но той се стреми да я неутрализира като военна заплаха.

Това означава да се предотврати присъединяването на Украйна към НАТО, да се предотврати разполагането на западни военни бази на нейна територия и да се сведе до минимум всяко военно сътрудничество между Киев и западните столици.

Екипът на Байдън, воден от държавния секретар Антъни Блинкен, говори смело защо подобни гаранции не се обсъждат, но в крайна сметка администрацията му ще даде на Путин повечето от това, което той иска.

Просто публично Байдън и други като него не признават, че това е така.

За да разберем защо сплашването на Путин вероятно ще бъде успешно, трябва да разгледаме някои важни точки за ситуацията в Украйна, които рядко се споменават в масовите медии.

Никой не иска Украйна да влезе в НАТО. Докато укрепването на връзките със Запада е от основно значение за външната политика на президента Владимир Зеленски, неговата корумпирана и слабо развита страна няма да добави стойност към Атлантическия алианс. Украинските въоръжени сили са много слабо финансирани – миналата година Киев похарчи по-малко от един милиард долара за оръжия, а геополитическите обстоятелства правят страната почти беззащитна.

С разширяването на НАТО след разпадането на Съветския съюз, шепа западни държави, осигуряващи 90% от финансирането на Алианса, се ангажираха да предоставят взаимна военна помощ на дузина източноевропейски държави, които нямат средства за защита. В процеса организацията също претърпя много политически разделения между нови членове, които не сътрудничат. Последното нещо, което Лондон, Париж и Вашингтон искат днес, е да приемат още един слаб „партньор“ в своя вече претъпкан съюз.

На американските избиратели им е писнало от призивите за спасяване на света. От поколение на поколение Вашингтон изпраща войски надлъж и нашир, за да подкрепят гнили режими. Виетнам. Ливан. Сомалия. Афганистан. Ирак. Тези държави неизменно се управляват от корумпирани елити и Вашингтон по правило не постига целите си там. Всяка военна намеса на САЩ в Украйна би била част от тази тенденция и би дискредитирала администрацията в очите на избирателите.

Президентът Тръмп многократно призоваше европейските съюзници да споделят тежестта на съвместната отбрана и бе останал за втори мандат, вероятно щеше да изтегли Америка от НАТО. Президентът Байдън работи за възстановяване на връзките с Европа, но неговата партия вероятно подкрепя чуждестранната намеса дори по-малко, отколкото гръбнакът на Републиканската партия. Трудно е да се разбере дали като цяло има привърженици на военната подкрепа за украинския суверенитет в страната под формата, да речем, на изпращане на оръжие там и изграждане на бази.

Русия остава ядрена суперсила. Когато се отразява украинската криза, на практика не се споменава най-важният военен факт за Русия. Москва разполага с хиляди ядрени бойни глави, от които поне 1550 са способни да достигнат до Америка, а стотици други са налични за използване в Европа. Така Русия е напълно способна да унищожи всички големи западни градове за няколко часа.

Популярната култура е толкова свикнала със съществуването на оръжия за масово унищожение, че дори не предполага възможността за тяхното използване. Руската военна доктрина обаче казва друго и най-вероятните сценарии за ескалация на обикновен конфликт в ядрен се отнасят конкретно за Източна Европа. Членството в разширения Северноатлантически алианс тласна ядрените ангажименти на САЩ до невероятни нива, което прави опасно предложение да влезе в конфликт с Русия заради Украйна. По време на кризи хората са склонни да полудяват.

Украйна е твърде близо до сърцето на Русия. Ако Владимир Путин беше убеден демократ, страховете му от западните военни заплахи биха били неоснователни. Но всичко е различно. Автократът Путин вижда геополитическите нужди на страната си като изискващи някакъв буфер между нея и Запада и това е една от причините за желанието му да върне финансово затруднената Беларус на майка Русия. Така че реакцията му на възможността за присъствие на сили на НАТО в Украйна не се различава много от реакцията на САЩ към опита на Русия да разположи ракети в Куба.

Това не е просто параноя. Киев се намира само на 755 км от Москва, тоест в бойния радиус на изтребителите F-35, непроследим за руските радари. Когато тези самолети станат в състояние да носят тактически ядрени оръжия на НАТО по-късно през това десетилетие, те ще се превърнат в мощен възпиращ фактор за регионална агресия. Но по този начин те ще засилят страховете на Москва от превантивен удар в случай на криза, така че Путин разумно не желае да пусне базите им близо до границите на страната си.

Путин ще спре, ако успее да обяви победа. Някои квалифицирани дипломати и служители на разузнаването предупреждават, че неутрализирането на Украйна е само първата стъпка от големия план на Владимир Путин за възстановяване на Съветския съюз. Може и да е така, но в момента екипът на президента Байдън е зает с предотвратяването на предстояща инвазия много повече от всякакви далечни перспективи. Ако Путин може да представи западния отговор на исканията си като победа, той най-вероятно ще спре дотук (засега).

В края на краищата, действителното нахлуване и окупация на държава с размерите на Украйна може да струва много скъпо, както в парично изражение, така и в човешки животи, да не говорим за санкциите, които неизбежно ще последват. Байдън със своите сътрудници вероятно ще успее да разреши дипломатично ситуацията, мълчаливо съгласявайки се с исканията на Путин, но не и директно. Без членство в НАТО, без бази, минимална военна помощ. Путин може да оцветява резултата, както пожелае, а американската администрация ще твърди, че не е поет официален ангажимент. Така кризата ще бъде разрешена и Байдън ще може да се върне към вътрешните проблеми, които вероятно ще определят по-нататъшната съдба на неговото президентство.

Източник „Фокус“

Източник: http://epicenter.bg//

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *