• сб. ян. 29th, 2022

Д-р Здравко Попов: Ако четирите партии започнат да идеологизират политиките, ще скъсят мандата си

Byking-of-net.com

ян. 4, 2022

Доц. д-р Здравко Попов е философ, дипломат и университетски преподавател. Президент на Института за публична политика. Главен редактор на сп. Дипломация.
Завършва философия и психология в Софийския университет, има различни специализации в Италия, САЩ и Англия.
Външнополитически съветник на президента Желю Желев.
Основател и пръв директор на Дипломатическия институт към Министерството на външните работи (2003-2006)
Посланик на България в Чехия (2006-2010).
 

– Проф. Попов, някои определят правителството като ляво-либерално, други като дясно-консервативно. От водещата политическа сила – „Продължаваме промяната“, твърдят, че с десни инструменти ще постигнат леви цели. Възможно ли е това? Знак за деидеологизация на политиката ли е?

– Струва ми се, че тук става дума за нещо отиващо отвъд класическите и твърде популярни политико-идеологически разлики и противопоставяния на ляво и дясно, на либерално и консервативно. Това е един опит да се прогледне отвъд тези традиционни нагласи и интерпретации и да се обяви, че общественият свят сам по себе си не е нито „ляв“, нито „десен“, той изкуствено придобива такъв етикет следствие на нашите идеологически матрици, които му налагаме.

Светът е това, което е, а именно, свят на проблеми от най-различно естество – икономически, социални, финансови, здравни, екологични, технологични, международни, военни, образователни, етически и т.н. Тези проблеми трябва да се решават навреме, иначе пораждат кризи и съответно нови проблеми. В това се състои в голяма степен и предназначението на всяко управление – да решава проблеми и да преодолява кризи, и по този начин да развива сферите, които управлява.
Ако погледнем на управлението от този ъгъл, без идеологически предразсъдъци, то престава да се тълкува като власт, а като мениджмънт. Избраните от нас хора и партии не са избрани да властват над нас, а да разрешават проблеми, от които сме засегнати или застрашени, които са бариери за нашето развитие, благосъстояние, мир и ред. Те получават нашето гражданско доверие, съответно легитимност, именно заради обявената от тях възможност да разрешат проблемите, в които сме въвлечени или затънали. За тази цел те могат да ползват различни инструменти и методи, стига чрез тях да разрешават проблемите на обществото и да постигат неговите цели.

– Това е някаква нова тенденция? Или естествено развитие на политическата среда?

– За нашето възприятие и разбиране, вероятно това звучи необичайно, тъй като сме привикнали да мислим управлението на държавата като идеологическа власт – „лява власт“ или „дясна власт“ – с принадлежните им исторически утопии, които те носят и защитават, и изискват съответните идентичности и лоялности към тях. Но всъщност, и теоретически, и практически, управлението на обществените дела чрез мениджърски подходи и умения, не е ново за много страни.

Още от 70/80-те години на ХХ век, в периоди на кризи, се появява необходимостта от подобен тип управление на финансовите, икономическите и социалните проблеми. Изобретява се и термин за него – „публичен мениджмънт“. Философията и технологията на публичния мениджмънт се преподава във водещи и престижни университети в света. Не „идеологическите решения“, а „ефективните решения“ са неговата отличителна характеристика. В този смисъл, публичният мениджмънт може да се разглежда като система от техники за повишаване на „ефективността“ на административната държава.

Терминът „добро управление“ е разбираем също в този контекст.
През 1992 г. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) подканя държавите да проведат реформи в управлението на обществените дела именно в тази посока. Натискът на общественото мнение след края на Студената война (по същество идеологическа война) е също в полза на тази тенденция. Светът силно се динамизира, технологизира и проблематизира. Политическите партии, участващи в избори, улавят „духа на времето“ и се принуждават да намалят до минимум идеологическите си платформи и послания и да говорят на езика на оперативните политики за разрешаване на многобройните проблеми. Заговори се за мениджърска революция. Не малко успешни бизнес личности се включват в политиката и държавното управление. Затвърждава се нагласата, че рационалните (инструменталните) методи, стилове и подходи, показали своята ефективност в управлението на частния сектор могат и трябва да бъдат прилагани и използвани в публичния (държавния) сектор.

Запазвайки базисните разлики между целите и интересите на държавата (обществено благо и обществен интерес) и частния бизнес (печалба и фирмен интерес) новата философия на управлението предпоставя по същество конвергенцията между мениджмънта в публичния и в частния сектор. Публичният мениджмънт се самозадължава да осигури ефективна, резултантна и безпристрастна (от идеологии) дейност.  Този „вятър на промените“ започна да влияе и на управлението на международните организации.

– И „Продължаваме промяната“ се вписа в тренда?

– Струва ми се, че ПП „Продължаваме промяната“ би могла да бъде „разчетена“ в този тренд, разгръщаш се в последните десетилетия в различни страни от Америка, Европа и Азия, с принадлежащите им индивидуални особености и култури.

Кирил Петков и Асен Василев умело поеха и защитиха продължаването на промяната именно като решаване не на идеологически, а на практически актуални проблеми, натрупали се във всички публични сфери и задръстили функционирането на обществения организъм. Това им донесе няколко предимства.

Първо, улавянето на момента – повечето български граждани са вече изтощени и омерзени от всякакви идеологии през изминалите 30 години, от идеологически крамоли и конфликти, от неефективни идеологически решения, от непрактично управление. В допълнение, и от нерационалното поведение на партиите мандатоносители при съставяне на правителства през изборните цикли на 2021 година.

Второ, представянето на един от водещите приоритети на промяната – борбата срещу корупцията – се проведе без излишна идеологическа емоционалност, изумление или кълнене, а просто като проблем, който е напълно управленчески решим, с рационални политически, законодателни и правни инструменти, институционално мениджърски. Дори, когато става дума за отстраняване на висш ръководител на една от властите, подходът е мениджърски – не се мисли за него като „наш или ваш“, „лоялен или нелоялен“, „харесва ми – не ми харесва“, „ляв-десен“, а че спрямо задълженията, отговорностите и пълномощията, които той има разписани, той „не си върши работата“, значи е неефективен. Затова управленчески е отстраним, иска му се оставката. По подобие на ръководител в една корпорация, той е уволняем, защото корпорацията губи от него. Същото е приложимо и в държавното управление, държавата губи от него. Нищо лично или идеологично.

Трето, откритата, по същество неидеологическа, платформа на държавно управление, предложена от ПП „Продължаваме промяната“, фактически направи възможна коалицията от идеологически и неидеологически партии, както за парламентарно мнозинство, така и за правителство. Защото не се търсят идеологически сходства, а диагностициране на проблеми и кризи, и тяхното оперативно ефективно разрешаване и преодоляване. Идеологическите различия просто се заскобват и в полезрението остават обществени проблеми за практическо, бързо и ефективно решение – енергийни, здравни, социални, инфраструктурни, финансови, образователни, транспортни, земеделски, инвестиционни и други. Те се нуждаят от публичен мениджмънт. Което значи от много експерти. И това е в интерес на обществото. Според мен, това предлагат лидерите на ПП „Продължаваме промяната“.

– С какъв хоризонт е правителство, съставено от четири партии с различен профил?

– Ако четирите партии се придържат дисциплинирано и отговорно към тази философия на управление и нейната проекция в коалиционното им споразумение, те могат да изкарат мандата си. Но ако започнат силно да идеологизират политиките си и да партизират министерствата, които ръководят, скоро ще се появят разриви и конфронтации, които неизбежно ще скъсят времевия хоризонт на управление на това мнозинство. Гражданите и бизнеса очакват ефективно управление на процесите и бързи решения на проблемите. И най-вече, разкриване и справяне с корупцията на високите етажи на властта. Това е тестът на избирателите на тези четири партии. По всяка вероятност, дали тази философия на управление, нейното приложение и изпълнение, има почва и бъдеще у нас или не, ще се разбере от резултатите на местните избори през 2023 г.

– Как и дали ще се справи правителството с външнополитическия проблем Република Северна Македония? Българското вето засега остава, позицията ни е без видима промяна. Министър-председателят Кирил Петков споменава за шест месеца интензивни преговори, за нови работни групи, но президентът подчертава, че „срокове не даваме, очакваме резултати“ и че „опитите да се оказва натиск върху България са контрапродуктивни“. Има ли разминаване между позициите на Президента и Премиера?

– Според мен, няма разминаване между позициите на Президента и Премиера. Просто президентът Радев е „по-напред с материала“ и приносът му към артикулиране, разясняване и отстояване на позицията на България, особено в периода на служебните кабинети, е неоспорим. Сега щафетата се предава на редовното правителство и върви естествен процес на усвояване на цялото досие по темата. Нормално е правителството да иска да покаже, че и този „горещ“ външнополитически проблем е управляем и решим, и е в предстоящия дневен ред на кабинета.

Въпросът е дали проблемът РСМ е от същия ранг, каквито са проблемите с цената на горивата, събираемостта на данъците и акцизите, повишаване на пенсиите, изграждането на мостове, пътища, пречиствателни станции, модернизация на армията и т.н. Очевидно не. Той не е от този ранг. Трудно е да се планира точно и да се реши ефективно такъв външнополитически проблем. Помним колко много години Гърция упорито задържаше международното развитие на Скопие докато не се реши приемливо и за двете страни проблемът с името на републиката. Както и в нашия случай, той е обрасъл във времето с толкова много значения – исторически, културни, етнически, политически, икономически, езикови, граждански, правни и най-вече, идеологически. Не може той да се постави просто на кантара „печеля-губя“ при различните възможни сценарии и да се отсече „това е решението“.

Ето, има зони, по отношение на които публичният мениджмънт не може да ни даде бързи ефективни резултати, колкото и да ни се иска. Пак е необходим мениджмънт, но той е от друг порядък. Трябва да се види цялата картина – и диахронно и синхронно. Трябва да се разпознаят всички заинтересовани страни и те да се имат предвид в процеса на вземане на решение. Трябва да се разбират и анализират последствията при едно или друго решение. Трябва да се прегледа направеното досега и да се оцени. Важна е в случая приемствеността и последователността. Слоганът тук би трябвало да  бъде „продължаваме работата, за да постигнем промяната“. Имаме безспорна изходна точка, в която съвпадат абсолютно интересите на София, Скопие и Брюксел – членството на Република Северна Македония в ЕС. Тук няма никакъв проблем. Проблемът е в условията, при които това е възможно. А условията са европейски – ценности, принципи, правила. Върху това трябва да се работи – споделените от Брюксел и София цивилизационни, политически, етически и правни норми, трябва да бъдат споделени практически и от Скопие.

Това е нашата национална позиция и нашият национален интерес, които трябва постоянно да разясняваме и отстояваме пред съюзниците си в ЕС и пред глобалните геополитически играчи. Трябва да използваме целия инструментариум на конвенционалната и публичната си дипломация в работата си с правителството и гражданското общество на РСМ. Трябва да приоритизираме за решаване не толкова историческите, колкото актуалните проблеми, които тегнат и блокират развитието на двустранните ни отношения и на политиката на ЕС за разширяване в Западни Балкани. Преговори – анализи, преговори – анализи, преговори – анализи, процес от цикли, който рано или късно ще даде позитивен резултат за двете страни.

Би било полезно, според мен, да се създаде нарочен оперативен Център за работа само по случая РСМ, било към външния министър, било към министър-председателя, където да се концентрира цялата информация, експертиза, прогностика, мрежи, проекти, иновативни методи, специалисти от различни ведомства и т.н. Това ще повиши ефективността на работата на всички държавни институции, имащи отношение към работата по случая РСМ, както и условието те да говорят в един глас в международното публично пространство. Трябва да се има предвид, че ако решаване на проблема с корупцията по високите етажи на властта е тестът за силата на правителството във вътрешнополитически план, то решаването на проблема с Република Северна Македония е тестът за зрелостта на правителството във външнополитически план. Засега то има нашето доверие и надеждата, че ще се справи с тези управленчески предизвикателства.

Източник: http://epicenter.bg//

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.