• ср. ян. 19th, 2022

ТАСС: Защо и как се разпадна СССР преди 30 години

Byking-of-net.com

дек. 25, 2021

На 25 декември 1991 г., преди 30 години, Михаил Горбачов обявява прекратяването на дейността си като президент на СССР. На следващия ден съюзният парламент прие декларация, в която се посочва, че СССР като държава и субект на международното право престава да съществува, обобщава TACC.

Предпоставки за разпадането на СССР

През 1922 г. Съюзът на съветските социалистически републики е създаден от ръководството на болшевишката партия като основа за „бъдещата световна революция“. За да привлекат възможно най-много социалистически републики, съветските конституции дадоха на всяка една от тях правото да се отдели свободно от Съветския съюз. По-специално, в последния основен закон на страната – конституцията от 1977 г. – тази норма се съдържа в член 72. От 1956 г. 15 съюзни републики са част от съветската държава.

От правна гледна точка СССР беше асиметрична федерация (субектите й имаха различен статут) с елементи на конфедерация. В същото време съюзните републики бяха в неравностойно положение. По-специално, РСФСР нямаше собствена комунистическа партия, Академия на науките, републиката беше за останалата част от Съюза основният донор на финансови, материални и човешки ресурси.

Единството на съветската държавна система беше осигурено от Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС). Тя е била построена на твърд йерархичен принцип и дублира всички държавни органи на Съюза. В член 6 от Конституцията на СССР от 1977 г. комунистическата партия получава статут на „водеща и ръководна сила на съветското общество, ядро на неговата политическа система, държавни и обществени организации“.

Към 80-те години СССР беше в състояние на системна криза. Значителна част от населението загуби вяра в догмите на официално обявената комунистическа идеология. Става видимо икономическото и технологичното изоставане на Съветския съюз от западните държави. Опитът за реформиране на политическата система през годините на перестройката през 1985-1991 г. доведе до изостряне на всички съществуващи противоречия. През 1988-1990 г. по инициатива на Михаил Горбачов, генерален секретар на ЦК на КПСС, ролята на КПСС е значително отслабена.

През 1988 г. започва съкращаването на партийния апарат и е извършена реформа на избирателната система. През 1990 г. в Съюза е променена Конституцията, член 6 е премахнат, в резултат на което КПСС е напълно отделена от държавата. В същото време междурепубликанските отношения не бяха ревизирани, което доведе на фона на отслабването на партийните структури до рязко засилване на сепаратизма и изостряне на етническите конфликти в съюзните републики (до средата на 1990 г. в резултат на това от междуетнически сблъсъци, повече от 600 хиляди граждани на СССР станаха бежанци или принудителни мигранти).

„Парад на суверенитета“

В страната започва движение за независимост на републиките, по време на което техните власти провъзгласяват върховенството на републиканските закони над съюзните. Този процес се нарича „парад на суверенитета“. На 16 ноември 1988 г. Върховният съвет (ВС) на Естонската ССР прие декларация за държавния суверенитет на републиката и измени републиканската конституция, което направи възможно прекратяването на действието на съюзните закони на територията на Естония. На 26 май и 28 юли 1989 г. подобни актове бяха приети от Литовската и Латвийската ССР. На 11 и 30 март 1990 г. в Литва и Естония и на 4 май същата година в Латвия са подписани закони за възстановяване на независимостта на тези държави. Сред другите републики, Азербайджан е първият, който провъзгласява суверенитета си (23 септември 1989 г.). През 1990 г. подобни актове бяха приети във всички съюзни републики.

Декларацията за държавния суверенитет на РСФСР е приета на 12 юни 1990 г. от 1-вия конгрес на народните депутати на републиката. През втората половина на 1990 г. ръководството на РСФСР, начело с председателя на Върховния съвет Борис Елцин, значително разшири правомощията на руското правителство, министерства и ведомства. За собственост на републиката са обявени предприятия, клонове на съюзни банки и др. На 24 декември 1990 г. Върховният съвет на РСФСР приема закон, според който действието на съюзните актове на територията на републиката може да бъде суспендирана, ако те нарушат суверенитета на РСФСР. Предвижда се също така всички решения на властите на СССР да влизат в сила в руската република само след ратифицирането им от местния Върховен съвет.

На 17 март 1991 г. в РСФСР се провежда гласуване за установяване на поста президент на републиката („за“ – 69,85%). На 12 юни 1991 г. за такъв е избран Борис Елцин.

Опит за сключване на нов съюзен договор

За да спре разпадането, президентът на СССР Михаил Горбачов на последния XXVIII конгрес на КПСС на 2-13 юли 1990 г. предложи да се сключи нов съюзен договор, който предвиждаше запазване на СССР като федерация на равноправни суверенни републики. Съюзните власти запазваха тесен кръг от правомощия: организиране на отбраната и осигуряване на държавна сигурност, разработване и прилагане външна политика, разработване на стратегия за икономическо развитие и др. Тази инициатива е подкрепена на 3 декември 1990 г. от въоръжените сили на СССР и на 24 декември същата година от IV конгрес на народните депутати на СССР.

Освен това конгресът взе решение за провеждане на всесъюзен референдум за запазване на СССР „като обновена федерация на равноправни суверенни републики“. Референдумът се провежда на 17 март 1991 г. В него участваха 80% от гражданите, които имаха право на това. 76,4% от избирателите подкрепиха запазването на Съюза, 21,7% бяха против. Армения, Грузия, Молдова, Литва, Латвия и Естония отказаха да проведат плебисцит на тяхна територия.

След резултатите от референдума през пролетта и лятото на 1991 г. беше разработен проект на договор, предвиждащ образуването на Съюза на съветските суверенни републики под формата на федерация с разширени права на своите членове. Документът предвиждаше създаването на де факто конфедерална държава, в която по-голямата част от правомощията бяха прехвърлени на републиките. Сферата на юрисдикция на Съюза почти напълно съвпада със сферата на съвместната юрисдикция на центъра и републиките, контролът върху данъчните приходи към центъра се осъществява от републиките, Всесъюзната държавна банка не се споменава, не е предвидена времевата рамка за приемане на новата конституция и др. изменения в нейния текст.

По-специално, се говори за запазване на единната банкова система на СССР, както и за оставяне на каналите за данъчни постъпления, независими от републиките, в компетенциите на органите на Съюза (в резултат на това те не бяха включени в текста на споразумението ). Работата по документа е наречена „Ново-Огаревски процес“ на мястото на преговорите (резиденцията на президента на СССР Ново-Огарево). В тях не участваха балтийските републики, както и Армения, Грузия и Молдова.

Подписването на съюзния договор е насрочено за септември – октомври 1991 г., но след това е насрочено от Михаил Горбачов за 20 август 1991 г. Президентът на СССР се опасяваше, че депутатите ще гласуват против документа. В резултат на това сключването на нов съюзен договор не се състоя поради опит за държавен преврат, организиран на 19-21 август от редица представители на висшето съветско и партийно ръководство, които формираха Държавния комитет на извънредното положение в СССР (ГКЧП).

За да предотвратят подписването на споразумение, което според членовете на ГКЧП би довело до разпадането на СССР, те отстраняват Михаил Горбачов от власт и въвеждат извънредно положение в страната. Опитът за преврат се проваля, но изостря кризата в СССР. На 24 август Михаил Горбачов подаде оставка като генерален секретар на партията, на 29 август Върховният съвет на СССР преустанови дейността на КПСС в цялата страна. По-късно, на 6 ноември, Борис Елцин подписва указ за прекратяване на дейността на КПСС и Комунистическата партия на РСФСР и разпускането на техните организационни структури.

Събитията от август 1991 г. засилиха центробежните тенденции. Участниците в новоогаревските преговори започнаха да се отказват от постигнатите по-рано споразумения. На 24 август депутатите от Върховния съвет на Украйна приеха Акта за обявяване на независимостта, според който „създаването на независима украинска държава“ е наложено от „смъртната опасност, надвиснала над Украйна във връзка с държавния преврат в СССР“. На 30 август Азербайджан обявява независимост, на 31-ви – Узбекистан и Киргизстан.

На 14 ноември Михаил Горбачов и ръководителите на РСФСР, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан решиха да сключат на 9 декември ново споразумение за създаването на Съюза на суверенните държави под формата на „конфедерация на демократични държави“ със столица Минск. По това време обаче повечето съюзни републики вече са обявили своя суверенитет. До края на годината към тях се присъединиха и останалите републики. Последен остава Казахстан, чийто Върховен съвет на 16 декември 1991 г. прие конституционен закон за държавната независимост.

Освен това на 1 декември в Украйна се проведе референдум за независимост и бяха проведени първите президентски избори, които бяха спечелени от председателя на Върховния съвет на републиката Леонид Кравчук. Украинските власти обявиха, че не възнамеряват да влизат в политически съюзи, което заплашва подписването на нов съюзен договор.

Демонтаж на държавните структури на СССР

На 24 август 1991 г. Министерският съвет на РСФСР обяви, че във връзка с подкрепата на членовете на правителството на Съюза ГКЧП поема ръководството на министерствата и ведомствата на СССР, както и на всички подчинени на тях организации. намиращ се на територията на Русия. В същия ден Михаил Горбачов повдигна въпроса за доверието в правителството пред Върховния съвет на СССР. На 28 август Въоръжените сили приеха оставката на правителството на Съюза и възложиха функциите на изпълнителния орган на Комисията за оперативно управление на народното стопанство, създадена по инициатива на Горбачов.

На 2-5 септември в Москва се проведе V конгрес на народните депутати на СССР. В последния ден от работата си беше приет Законът „За органите на държавната власт и администрация на СССР в преходния период“, в съответствие с който конгресът се разпуска, цялата пълнота на държавната власт премина към Върховния съвет на СССР. За „координирано решаване на въпросите на вътрешната и външната политика“ е създаден Държавният съвет на СССР като временен орган на висшата съюзна администрация. В него влизат президентът на Съветския съюз и главите на РСФСР, Украйна, Беларус, Казахстан, Узбекистан, Киргизстан, Туркменистан, Армения, Таджикистан, Азербайджан. Обсъждането на новия съюзен договор продължи на заседанията на Държавния съвет. На 6 септември, в противоречие със съществуващата Конституция на СССР, Държавният съвет призна независимостта на балтийските републики.

Междурепубликанският икономически комитет (МИК) на СССР, оглавяван от бившия ръководител на руското правителство Иван Силаев, се превърна в еквивалент на съюзния кабинет. МИК е създадена на паритетен принцип от съюзните републики за координиране на управлението на националната икономика и координираното провеждане на икономическите реформи и социалната политика (през ноември същата година става изпълнителен орган на Икономическата общност).

На 18 октомври Михаил Горбачов и лидерите на осем съюзни републики (без Украйна, Молдова, Грузия и Азербайджан) подписаха Договора за икономическа общност на суверенните държави. Документът признава, че „независимите държави“ са „бивши субекти на СССР“, предполага разделянето на общосъюзния златен резерв, диамантените и валутните фондове, запазването на рублата като обща валута, с възможност за въвеждане на национални валути, ликвидация на Централната банка на СССР и др.

На 22 октомври Държавният съвет на СССР издава указ за премахването на съюзния КГБ. Въз основа на него беше разпоредено да се създадат Централна разузнавателна служба (ЦРС) на СССР (външно разузнаване), Междурепубликанска служба за сигурност (вътрешна сигурност) и Комитет за охрана на държавната граница. КГБ на съюзните републики бяха прехвърлени „в изключителната юрисдикция на суверенните държави“. Накрая всесъюзната специална служба е ликвидирана на 3 декември 1991 г.

На 14 ноември Държавният съвет прие решение за ликвидация на всички министерства и други централни държавни органи на СССР от 1 декември 1991 г.

Създаване на ОНД

На 8 декември 1991 г. президентът на РСФСР Борис Елцин, президентът на Украйна Леонид Кравчук и председателят на Върховния съвет на Беларус Станислав Шушкевич в правителствената резиденция на Вискули (в Беловежката гора, Беларус) подписват Споразумение за създаване на Общността на независимите държави (ОНД), в преамбюла на която се посочва, че СССР като „субект на международното право и геополитическата реалност“ от този момент престава да съществува. На 10 декември документът е ратифициран от Върховните съвети на Украйна и Беларус, а също така се денонсира Договора за образуването на СССР, одобрен от I конгрес на Съветите на СССР на 30 декември 1922 г.

На 9 декември президентът на СССР Михаил Горбачов излезе с изявление, в което нарече приемането на Споразумението за създаване на ОНД „прибързано“, тъй като „съдбата на една многонационална държава не може да бъде определена от волята на лидерите на трите републики“. Според президента на СССР само Конгресът на народните депутати има право да разпусне Съветския съюз. На свой ред Комитетът за конституционен контрол на СССР прие изявление за правната необоснованост на споразумението, подписано във Вискули. На 12 декември, по време на среща с представители на пресата, Михаил Горбачов каза, че ще подаде оставка, само ако „те сложат край на съюзния договор“ (публикуван в „Комсомолская правда“ на 13 декември).

На същия ден, 12 декември, Споразумението за създаване на ОНД беше ратифицирано от Върховния съвет на РСФСР (за – 188, против – шестима, седем се въздържаха, 45 депутати не гласуваха). В същото време руските депутати денонсираха Договора за образуването на СССР (161 „за“, трима „против“, девет се въздържаха, 83 не гласуваха).

На 21 декември в Алма-Ата лидерите на 11 бивши съветски републики подписаха декларация за целите и принципите на ОНД, в която потвърдиха Беловежските споразумения и прекратяването на съществуването на СССР (през 1993 г., 12-тата република, Грузия, влезе в ОНД, и се оттегли от него през 2009 г.). Така процесът на формиране на Общността на независимите държави беше завършен.

Ликвидация на СССР

На 17 декември сградата на Върховния съвет на СССР преминава в юрисдикцията на Върховния съвет на РСФСР. На 19 декември дейността на Министерството на външните работи на СССР е прекратена, на 20 декември Държавната банка е закрита. На 23 декември на среща между Михаил Горбачов и Борис Елцин беше прието решение за прекратяване на дейността на Междудържавния икономически комитет на СССР и други съюзни структури от 30 декември.

На 25 декември Върховният съвет на РСФСР прие закон за преименуване на републиката в Руската федерация. Същия ден, в 19:00 московско време, Михаил Горбачов говори на живо по Централната телевизия и обяви прекратяването на дейността си като президент на СССР. След това държавното знаме на СССР беше спуснато от мачтата на Московския Кремъл и беше издигнато държавното знаме на Руската федерация.

На 26 декември Съветът на републиките на Върховния съвет на СССР (камарата е сформирана вместо Съвета на националностите Върховният съвет въз основа на Закона „За органите на държавната власт и управление на СССР в преходния период“) прие декларация, в която се посочва, че във връзка със създаването на Общността на независимите държави, СССР като държава и субект на международното право престава да съществува.

Източник: http://epicenter.bg//

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *