• сб. ян. 29th, 2022

The Telegraph: Следващата година ще бъде още по-лоша за Байдън и за Запада

Byking-of-net.com

дек. 23, 2021

Годината, която трябваше да възвести дългоочакваното възраждане на западния съюз и неговото влияние, донесе не само горчиво разочарование, но и катастрофа с невероятни размери, пише британският вестник The Telegraph в материал, представен от Агенция „Фокус“ без редакторска намеса.

С пристигането на Джо Байдън в Овалния кабинет по-рано през годината се появиха надежди, че неговото управление ще излекува гнева и разделенията, които тормозеха трансатлантическите отношения при неговия предшественик Доналд Тръмп. Това каза самият Байдън, обещавайки в речта си при встъпването си в длъжност „да защитава демокрацията“, а в последвала реч в Държавния департамент – да възстанови водещите позиции на Вашингтон на световната сцена.

„Америка се завърна, дипломацията също“, каза Байдън, обещавайки, че администрацията му „ще възстанови престижа и моралния авторитет“. Колко безсмислено звучат тези думи днес! Защото Байдън не само не успя да възстанови хегемонията на Запада на световната сцена, но и допусна катастрофална ерозия на западното влияние – а това не вещае добро за съдбата на демокрацията през Новата година.

Ако Байдън наистина е сериозен за възстановяване на отношенията с Европа, както обещава, тогава защо направи такъв дипломатически батак и за почти година работа не назначи американски посланици в нито една от големите европейски столици, включително Лондон? И накрая, американският лидер е този, който носи по-голямата част от вината за резкия спад на западния престиж, тъй като неговата слабост и нерешителност са очевидни за всички, особено за опоненти като Китай и Русия.

С нежеланието си да се изправи срещу китайските управници и безразсъдното им поведение по време на пандемията, когато запушваха устата на доносниците и ограничаваха достъпа до учените, Байдън само насърчава ненаситното желание на Пекин да смаже опонентите си, независимо дали по улиците на Хонконг или в джамиите на Синдзян. Ако Съединените щати и техните съюзници дори не са готови да осъдят Пекин за ролята му в пандемията, която разтърси цялата световна икономика, тогава е малко вероятно Китай да срещне сериозна съпротива по пътя към световно господство.

Друга страна, която усети слабост във Вашингтон, е Русия. Тя се обедини с други сили, за да сее максимално разделение и разкол в Европа. Двучасовата среща на върха на Байдън през юни с руския президент Владимир Путин в Женева трябваше да убеди Кремъл, че Съединените щати са сериозни относно ролята си на световен лидер. Но Путин явно не беше впечатлен: по-късно той започна да изнудва Европа с енергийни доставки, разпали миграционната криза в Беларус и заплаши да нахлуе в Украйна.

Дори сега, когато се твърди, че Москва е разположила над 100 000 войници на източната граница на Украйна, не е изключено Байдън да се поддаде на желанието си да успокои Кремъл и да разбие надеждите на Киев за пълноправно членство в НАТО.

В крайна сметка това е напълно възможно да се очаква от човека, който само преди четири месеца хвърли цяла нация на милостта на талибаните и полеви командири, едностранно прекратявайки продължилия 20 години ангажимент на САЩ към народа на Афганистан… Операцията на НАТО в Афганистан може и да е имала своите критици, но докато западните сили поддържаха поне остатъчно присъствие в този стратегически регион, можеха да проследяват действията на ислямисти и терористични групи, както и на съперници като Китай и Иран.

Сега, поради безразсъдното напускане на Байдън, Западът загуби тази възможност и безценните подземни богатства на Афганистан отидоха в Пекин като подарък.

Последният бастион на доверие в администрацията на Байдън рухна с лятното бягство от Кабул, но последните действия на водещите европейски сили също са разочароващи. Създадената от политиците енергийна криза в Германия потопи страната в дълбоки размисли за по-нататъшна зависимост от Москва по отношение на газопровода „Северен поток-2″ по дъното на Балтийско море, а френският президент Еманюел Макрон посвети голяма част от изминалата година на отмъщение, отмъщавайки на британските си съседи за Брекзит.

Що се отнася до Борис Джонсън и неговата визия за Глобална Британия, каквото и да твърди Лондон, ролята му е засенчена от вътрешни кавги – мнозина смятат, че Даунинг стрийт набляга на вечеринките, а не на управлението.

Липсата на силно и ефективно лидерство в западния алианс със сигурност е сериозна причина за безпокойство през новата година, не на последно място защото Западът става все по-уязвим за враговете и техните машинации. Както бившият ръководител на британските въоръжени сили, генерал сър Ник Картър, предупреди малко преди оставката си миналия месец, може би основният риск от евентуална ескалация между Запада и неговите противници е, че една трагична грешка от двете страни може да доведе до открита военна конфронтация.

Това е особено вярно за Украйна: Путин не подчинява войнствеността с останалата част от Европа и една грешна стъпка от силите му може да завърши трагично.

Друга страна, чието балансиране на ръба на войната крие сериозен риск, е Иран. Докато Техеран чака да се споразумее със Запада относно ядрената си програма, иранските военни проведоха учения за противовъздушна отбрана през последния месец, за да се защитят от атаки на западните сили. Но както показва случайно сваленият украински пътнически лайнер през януари 2020 г., иранските ракети не винаги са точни и западното разузнаване получи тревожни съобщения, че иранската противовъздушна отбрана е стреляла поне два пъти по грешна цел.

От Пекин до Москва и Техеран до Кабул, светът през 2022 г. очевидно може да стане по-опасен, отколкото е днес. Основното нещастие на Запада е, че му липсва силно и обединено ръководство, без което няма да е възможно да реши поставените пред него задачи.

Източник: http://epicenter.bg//

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.