• пт. ян. 28th, 2022

Петко Добрев: Не Гешев, а пределът на правораздавателната власт е проблемът

Byking-of-net.com

дек. 22, 2021

Автор: Петко Добрев

Днес изглежда вече има политическо мнозинство, което да започне така жадуваните реформи в оная власт, която трябва да крепи най-силно законността и идеята за справедливост. По мое мнение желаещите да реформират правораздавателната власт трябва да проучат внимателно тази власт не само в столицата, но и в най-дълбоката провинция, защото там тя отдавна на много места е заменила писаните правила с феодални правораздавателни порядки.

Мисля, че най-сериозният проблем на правораздавателната власт е този за нейния предел и контролът върху него. А кои са границите на предела на правораздавателната власт? Това са процесуалните правила, които са определени в ГПК, АПК и НПК. Защо това е най-важният въпрос за правораздаването? Защото излизането извън предела на правораздавателната власт, т.е. на процесуалните правила, превръща правораздаването в най-обикновена саморазправа. В гражданското съдопроизводство все пак съществува текст в ГПК за предела на съдебното решение, както и едно много ценно Тълкувателно постановление №1/29-09-2016г на ВАС и ВКС. Имайки предвид неговото съдържание, в случаите на упражнена правораздавателна власт извън определените от закона предели, то постановените съдебни актове са нищожни. Безценно Тълкувателно постановление, което обаче е твърде често брутално погазвано от магистрати съдии. И е резонен въпросът за упражнена правораздавателна власт извън допустимите предели, защото това превръща съда в организация на мутри в тоги. И кой може да контролира упражнена правораздавателна власт извън допустимите предели? Никой. Защо никой? Ами много просто – съдът трябва да контролира сам себе си.

В наказателната уредба дори няма текст, в който да се споменава за пределите на правораздавателната власт. Логично е да бъде възприето, че пределът на правораздавателната власт например на прокуратурата не е правото да извършва разследване, а задължението да го направи по определени процесуални правила. Извършването на действия извън предела на правораздавателната власт, регламентиран от НПК, от съд, прокуратура и разследващи органи превръща наказателното производство от правораздаване в лична саморазправа и репресия.

Ако оставим правораздавателната система сама да придобие необходимото правно самосъзнание, което да не и позволява да излиза извън предела на правораздавателната власт, то това означава, че дълги години съдът и прокуратурата вместо правосъдие може да извършват саморазправа с граждани. Простичката истина е, че в България правораздавателната власт отдавна се е превърнала в правораздавателен Франкейнщайн. Ето защо е необходимо създаването на орган за граждански контрол, който да санкционира упражнена правораздавателна власт извън допустимите предели. И това по никакъв начин няма да е намеса в независимостта на правораздавателната власт.

Този орган ще преценява единствено и само дали съдът, прокуратурата или разследващите органи са спазили правилата регламентирани в ГПК, АПК и НПК, т.е. дали са излезли извън предела на правораздавателната власт. И за да бъда разбран правилно ще преведа няколко примера от първо лице от район Силистра. Първи пример – съдът е подменил незаконно предмета на делото, т.е. умишлено е нарушил ГПК, за помогне на една от страните в съдебно дело. Нарушени ли са процесуалните правила? Нарушени са и още как. И проблемът е, че това излизане извън пределите на правораздавателната власт е защитавано от всички съдебни инстанции – Районен съд Силистра, Окръжен съд Силистра, Варненски апелативен съд, ВКС, както и Софийски районен съд и Софийски градски съд. Като венец на всичко този правораздавателен произвол е подкрепен и от Инспектората към ВСС, който смята, че незаконната подмяна на предмета на делото не е проблем за правосъдието. И за да бъда по-конкретен става въпрос за т.д. №151/2014 по описа на ОС Силистра и всички свързани с него дела. Следващ пример. Съдът е уважил иск за права свързани с договор, който никой никога не е виждал, включително и самият съд. За да бъда по-конкретен става въпрос за т.д.№244/2012 по описа на ОС Силистра.

Дали това е излизане извън пределите на правораздавателната власт? И още как. И сега ще приведа и няколко примера за това как във връзка с тези две търговски дела и използваните неистински документи в тях прокуратурата на всички нива прилага обичайно прокурорско право, а не писаните правила на НПК. Прокуратурата е сезирана многократно за използване на неистински документи в тези две дела. Така например по пр.№973/2013г по описа на РП Силистра е образувано досъдебно производство и назначена експертиза – нищо лошо, така е съгласно писаните правила.

Е, да, ама има продължение. Експертът взел една експертиза правена по друга преписка и само сменил имената на лицето, чийто подпис трябва да бъде изследван. Но тъй като съдбата не била много благосклонна към вещото лице от МВР Силистра, то той в бързината забравил да заличи името на лицето, за чийто подпис била направена експертизата. Казано по простичко, експертът е трябвало да изследва подпис на лицето Й.Г.Ж. Той взел експертиза за Н.М.Н. и само сменил имената в експертизата.

И как реагират прокуратурата и Вътрешна сигурност на МВР за този необичаен начин за правене на експертизи? За тях експертът забравил да заличи имената, но иначе всичко е наред – техническа грешка. Дали прокурорът и следователят, които приемат този начин за правене на експертиза за правилен, не излизат със своите действия извън пределите на правораздавателната власт? Нормалният човек ще каже – ДА, излизат. Да, но не е важно какво ще каже нормалният човек, а прокуратурата. И ето какво казва прокуратурата в лицето на прокурор от СГП – „Тази дейност на магистратите е съпътствана с наказателна неприкосновеност гарантирана им от Конституцията на Р.България и Закона за съдебната власт“. За този начин за правене на графологични експертизи се е произнесла и РП Силистра с постановление по пр.№891/2014г. „Извън компетенциите на прокуратурата е произнасяне по изготвени експертизи и техните заключения“. Така прокуратурата със свое постановление изключва от НК неговия чл.291,ал.1. И това ако не е излизане извън пределите на правораздавателната власт, кое може да бъде такова? Нещо повече. РП Силистра уточнява, че сигналът срещу този начин на изготвяне на графологични експертизи е „преднамерен, тенденциозен и целящ уронване престижа на полицейските служители“.

И трябва ли да се учудваме, че този същия експерт ще продължи да прави експертизи в полза на прокуратурата? Не, не трябва да се учудваме. А той експертът наистина си продължи да работи по същия начин. Като вещо лице по НОХД№333/2016 по описа на ОС Силистра изготвя заедно с други двама експерти, един действащ и един бивш служители на МВР, друга експертиза. И отново по същия начин – вземат експертиза за изследване подписа на Н.Д.К. и просто сменят имената с тези на С.Д.А.. Да, ама съдбата отново си направила шега – отново било забравено името на лицето, за което е била направена експертизата. Но наглостта на експертът е надминала всякакви въображаеми граници.

Въпреки, че в съдебно заседание се явява като свидетел Ж.Х.А. и заявява, че изследваният подпис е положен от него и е негов, то полицейският експерт продължава да твърди, че това е подпис изпълнен от С.Д.А. И колко ли такива експертизи са направени? И колко съдби са накълцани от такива експертизи? И това дали не е излизане извън пределите на правораздавателната власт?

Още един пример свързан с действия на прокуратурата по преписки за неистински документи в посочените по -горе две търговски дела. Окръжна прокуратура Силистра се произнася по жалба, която още не е подадена в нейното деловодство. Казано по –простичко ОП Силистра е очаквала да бъде обжалван отказ на РП Силистра да бъде образувано досъдебно производство. И тъй като е очаквала, решила да се произнесе неуважително по бъдещата жалба. И се произнесла – не я уважила. Казано по-простичко ОП Силистра е издала постановление на 27.01.2015г, а жалбата е подадена на 02.02.2015г. Как са реагирали горестоящите прокуратури на това произнасяне по бъдеща жалба? Приели са го като логично право на прокуратурата. И това ако не е излизане извън пределите на правораздавателната власт – здраве му кажи. Да, ама липсата на възможност за контрол върху действията на прокуратурата, с които тя е излязла извън пределите на правораздавателната власт не дават здраве на гражданите, а отнема правото им на живот. И за това как излизането извън пределите на правораздавателната власт от страна на прокуратурата може да доведе наистина до дългогодишен тормоз, в резултат на което обвиняемият губи своя живот ще приведа пример. Окръжна прокуратура Силистра е санирала със задна дата изтекъл срок на разследване по ДП по пр.№41/2011г по описа на РП Дулово и разследването продължило. На 03.02.2021г ОП Силистра констатира, че „Това поставя под сериозно съмнение процесуалната годност на извършените следствени действия и принуждава настоящата инстанция да санира срока за разследване със задна дата. Считано от 01.08.2011г“. Обвиняеми са две лица. Едното лице е напълно оправдано след време, но втория обвиняем не успява да дочака оправдателната присъда. В резултат на години продължилия прокурорски тормоз си отива от този свят. Е, никъде в НПК няма възможност прокурор да санира изтекли срокове със задна дата и е повече от очеизвадно, че с тези си действия прокуратурата не просто е излязла извън пределите на правораздавателната власт. Тя просто никога не е смятала, че има такъв предел.

Ако тези примери за излизане извън предела на правораздавателната власт изглеждат недостоверни, то всеки един, който се съмнява в тяхната достоверност може да ми пише на следния адрес:

petko.d.dobrev@abv.bg. Ще получи достатъчно документи в отговор. Нещо повече в скоро време ще бъде представена подробна документална поредица, която ще бъде със заглавие „Българският правораздавателен Франкейнщайн“. Целта на тази документална поредица ще бъде желаещите да реформират правосъдната система да бъдат запознати с проблема предел на правораздавателната власт и невъзможността за контрол върху излизане извън неговите предели.

Нещо повече, документалната поредица ще докаже как една обвързаност между местни хора, които имат необходимите познанства с местните магистрати и разследващи органи, може да принуди цялата правораздавателна система да извърши действия, които излизат извън пределите на правораздавателната власт. И всичко това се извършва благодарение на „магистратската колегиалност“.

И да се върнем на основния въпрос за правораздавателната власт – нейният предел и контролът върху него. Докато съдът, прокуратурата и разследващите органи започнат сами да спазват задължителните процесуални правила, които определят предела на правораздавателната власт, е напълно нормално граждански орган да осъществява контрол. И така докато правосъзнанието на магистратите ги направи верни слуги на писаните от Народното събрание процесуални правила. Естествен е и въпросът за съдбата на магистратите, които упражняват правораздавателна власт извън определените от закона нейни предели. Каква трябва да бъде тяхната съдба? Като на всеки един работник, който не спазва установените с нормативен акт правила – наказван, включително и с уволнение.

И да се върнем на бъдещата реформа в правосъдната власт. Тази реформа трябва да отстрани туморът с всичките му разсейки. Сам по себе си Иван Гешев и контролът върху Главния Прокурор не са най-големите проблеми. Най-големият проблем е пределът на правораздавателната власт – спазването на процесуалните правила от всеки един магистрат. Ако реформата няма за цел тоталният контрол върху спазването на процесуалните правила, просто ще заменим един Иван Гешев с друг.

Източник: http://epicenter.bg//

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.