• сб. ян. 29th, 2022

Антон Гицов: Премиерът Кирил Петков е симпатичен, но има неща, които тревожат

Byking-of-net.com

дек. 21, 2021

Антон Гицов

Най- после имаме премиер-мечта. Млад, симпатичен, образован (в Харвард, не къде и да е), харесван от народа, а и в чужбина (в Америка, не къде да е), нахъсан да измете корупцията и да ремонтира съдебната система и прокуратурата (като измете не кого и да е, а всевластният и мразен от демократичната общественост главен прокурор Иван Гешев).
Има обаче някои неща, които тревожат. И ако той и неговата дясна ръка, друг млад, симпатичен и образован (и той не къде и да е, а в Харвард) и негов вицепремиер и финансов министър Асен Василев кривнат от правия път, може лесно да загубят народната любов.

На първо място в това отношение бих сложил желанието и способността им да провеждат вътрешна и външна политика, като не се подават на чужд натиск, а в защита на националния интерес. В това отношение има теми, по които отношението им и действията им, главно на премиера, ще бъдат разглждани от обществеността под лупа.

Една такава тема е Северна Македония. С голяма доза самоувереност Петков заяви, че ще предложим нов процес за Северна Македония, много бърз, с ограничена времева рамка, само шест месеца. И македонският премиер Зоран Заев окрилен заяви, че по време на първия си разговор с него двамата са се съгласили да има решение на спора между двете страни най-късно до 6 месеца.

Точно това искат от нас САЩ и Европейския съюз. Да не се занимаваме с такива дреболии, като исторически спорни моменти, а в максимално къс срок да дадем възможност на Северна Македония да стане член на ЕС. Но да разчитаме, че за шест месеца Северна Македония ще признае важни исторически факти, ще изчисти учебниците от анти българска прогаганди и ще престане да преследва северомакедонците изповядващи българско самосъзнание е илюзия. Само преди малко повече от десет дни,на 8 декември по повод годишнината от смъртта на Св. Климент Охридски премиерът Заев, нарече този древен българин като македонски светец- „жив паметник на македонската история“ и създател на „македонската писменост“.

По този повод, Иван Иванов, директор на сп. “България Македония“, изпрати писмо до българския премиер Петков , в което му напомни някои факти, които той не бива за забравя и трябва да напомня на своя северомакедонски колега. Като цитира житието на Теофилакт Охридски, озаглавено „Живот, дейност, изповедание и изложение на една част от чудесата на светия наш отец Климент БЪЛГАРСКИ епископ“, Иван Иванов пише: „Житието се състои от 29 глави и 79 параграфа и в тях думата „българин“,“български княз“, „български светец“ и т.н. се повтаря около 43 пъти. И нито веднъж не се среща думата „македонец“ или „македонски“… И заключава писмото си до премиера като предупреждава, че “ Македонският въпрос е доста сложен възел, към който Вие, както се разбира от изказването Ви във “Файненшъл таймс“, подхождате най-меко казано, романтично“.

Най-меко казано романтично, а по- точно казано несериозно, изказване, което говори за незадълбочено познаване на македонския въпрос, или по-лошо, ако то е повлияно от силен външен натиск.
По този въпрос, доста песимистично мнение изрази в предаването „Политически некоректно“ на БНР“ психологът, известен с точни политически коментари д-р Николай Михайлов. „Те имат фантазия- каза той за управляващите- „че когато започнат да се строят пътищата между Македония и България, най-общо казано бизнес проектите, ние ще се възлюбим допълнително“. Той е песимистичен относно това, дали правителството ще устои на натиска по въпроса за Северна Македония. „Българският народ трябва да свикне с неизбежното, защото натискът е голям и този натиск няма да може да се понесе от никой български политик, без изключение….„Няма да има никакво лавиране. Това не са хора, които могат да лавират“.

Доста крайно мнение, но пораждащо тревога. Може да се надяваме, че управляващите ще трябва да се съобразят с общественото мнение, защото компромисът може да им струва скъпо.

Друг тревожен момент е въвличането на България в абсолютно не отговарящата на националните интереси конфронтация на САЩ и НАТО с Русия, по простата причина, че Русия е за нас важен доставчик на стратегически енергийни суровини и страна с огромен пазар, с възможност за за износ на български стоки.

Тези дни върховният главнокомандуващ въоръжените сили на НАТО в Европа, американския генерал Тод Уолтърс предложи, да се разшири военното присъствие на НАТО в България и Румъния. Но няма съмнение, че ако стане това, един такъв акт ще бъде приет като враждебен от страна на Русия. Не ни стигат американските и натовски бази у нас (за които те не плащат никакъв наем, за разлика от базите им в други страни), военните учения на наша територия, че и да приемем на територията си американски и натовски войски. Вече сме тръгнало по този път и ако продължим, утре може да поискат да разположат у нас и ракети насочени към Русия.

Тези дни Сръбският член на председателството на Босна и Херцеговина Милорад Додик заяви, че докато е част от председателството, той няма да даде съгласие на военни части, нито на НАТО, нито руски, да дойдат в Босна и Херцеговина.

Способен ли е и възможно ли е българският премиер да заеме такава позиция? Не, според Д-р Михайлов, който в споменатото по- горе предаване по БНР, даде мнение и по този въпрос: „Да се иска от български политик да отстои на американския натиск в един психотичен конфликт с Русия на това ниво, на този етап, пропаганден и подготвителен, е просто крайно наивно. Това не може да се случи. В България ще бъдат настанени тези военни единици, които са нужни на Америка, ако са нужни. Ще бъде поискано безусловно съгласие за това България да бъде инсталирана като прифронтова държава и т.н“.
Дано Д-р Михайлов да не е прав.

Що се отнася до руско-украинския конфликт относно Крим, младият български премиер по време на брифинга с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг в щаб-квартирата на Алианса в Брюксел заяви, че позицията на неговото правителство съвпада напълно с тази на на ЕС и НАТО.

Това му заявление означава пълна липса на промяна от позицията на правителството на предишния премиер Бойко Борисов. Няма някакви нови нюанси, отговарящи на националния ни интерес. Позицията и на правителството на г-н Петков следователно е, че Крим е окупиран незаконно от Русия, проведеният референдум за самоопределение на преобладаващото руско население там не се признава, за разлика от референдума в Косово, с който бе отцепена от Сърбия нейна исконна територия. По- нататък, Крим да се върне на Украйна, която ако иска, може да се присъедини към НАТО и логично да прогони руския военен флот от вековната база на Русия в Севастопол и да я отдаде за ползване на военни кораби на САЩ и НАТО- рецепта за война в черноморския район, в която може да бъде замесена и България, като верен член на НАТО. Отговаря ли на националния ни интерес да продължаваме да се конфронтираме с Русия, като се присъединяваме безпрекословно към една позиция на ЕС и НАТО, налагана от САЩ, държава отстояща на хиляди километри, която се опитва да пренесе пренася инициираният от нея геополитически сблъсък с Русия до нейните граници? В това отношение добър пример дава Китай, държава силно заинтересована както от икономическите си връзки със САЩ, така и от поддържане на добри взаимоотношения и търговско- икономически отношения с Русия.

Позицията на Пекин е, че въпросът за Крим е обусловен от „комплексна взаимовръзка между исторически и съвременни фактори” и Китай се въздържа при гласуването на резолюция за Крим в Съвета за сигурност.

И друг пример: на 7 декември 2020 г. Общото събрание на ООН прие резолюция настояваща „Руската федерация, като окупационна сила, незабавно, напълно и безусловно да изтегли военните си сили от Крим“. Но ако в Крим има някакви руски войски, по същата логика може да се говори и за окупация от САЩ на Косово, поради наличието в тази страна на най- голямата американска военна база в Европа. Против тази резолюция срещу Русияса гласували 17 и са се въздържали 62 страни, или общо 79 страни не са подкрепили резолюцията, изхождайки от свои позиции и национални интереси. Резолюцията е подкрепена само от 63 страни, а България не просто е подкрепила резолюцията, но е и сред нейните вносители. Каква ще бъде позицията на България при евентуално следващото разглеждане в ООН на подобна резолюция?

Ето и още един един друг факт, който тревожи. От Бойко Борисов и ГЕРБ наследихме един провален крупен енергиен проекта- строежа на АЕЦ „Белене“. Имаме два платени готови за употреба руски реактора и в значителна степен подготвена площадка. Но още преди да се влезли във властта, Асен Василев заговори, а и в момента се лансира идеята да не се строи АЕЦ „Белене“, а де са развиват ядрени мощности на площадката на АЕЦ „Козлодуй“. Но това не е нова идея, това е стара американска идея. Помнещите помнят как беше загробена под американски натиск АЕЦ „Белене“ и небивалият натиск американската Уестингхаус да строи нов блок в АЕЦ „Козлодуй“ (за да се намалила руската зависимост в областта на енергетиката ни). Но американската компания,която до момента не беше построила нито един работещ реактор в света по едно време фалира, и идеята замря, но изглежда сега пак нещо се мъти. Как иначе да си обясним, че един финансист като Асен Василев започва да препоръчва да се развиват ядрени мощности в АЕЦ „Козлодуй“, което не му е работа, като избягва да каже, какво ще правим с опакованите руски реактори, и като използва една стара мантра на противниците на АЕЦ Белене че след „Фукуяма“, не може да рискуваме да строим в района на Белене, защото бил земетръсна зона- едно невярно твърдение.

Засега няма индикации, че партията на Петков и Василев, заложила на магическата дума ПРОМЯНА , предвижда промяна не само във вътрешен, но и външен план, в смисъл на провеждане на самостоятелна външна политика в защита на националните ни интереси, а не подчинена на чужди такива.

Така че, имаме всички основания, освен да се радваме на новия полъх и промяната, да си отваряме очите и да се ослушваме.

Източник: http://epicenter.bg//

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.