• ср. ян. 19th, 2022

US издание: Студената война приключи – защо САЩ още се отнасят към Русия като към Империя на злото?

Byking-of-net.com

дек. 20, 2021

Студената война отдавна приключи, но въпреки това САЩ и Русия все още са заключени в старите си битки. Какво обаче ще стане, ако американците просто откажат да се борят срещу руснаците? Отговор на този въпрос се опитва да даде Джоузеф Вайсбърг в статия за The Washington Post, цитирана от Агенция „Фокус“.

Като отбелязва, че самите САЩ играят значителна роля в този сблъсък, авторът приканва Вашингтон да направи крачка към Русия, да спре да я критикува за действията ѝ във вътрешното поле и да премахне санкциите.

Съдейки по развиващия се конфликт за Украйна, може да се заключи, че Студената война никога не е приключвала, пише Вайсбърг. Освен това един от сенаторите наскоро предложи да се използва ядрено оръжие срещу Русия като превантивна мярка, припомня той.

През 1990 г. Вайсбърг служи в ЦРУ и тогава негови колеги мечтаели да унищожат КГБ и целия Съветски съюз. Тази мечта, обяснява Вайсбърг, до голяма степен е била продиктувана от безкрайните антисъветски изявления, вкоренени в американската култура по време на Студената война. Дори след толкова много години огромна част от американците все още са под тяхно влияние. Затова те вярват, че съвременна Русия е невероятно агресивна.

Така че, макар Съветският съюз да изчезна, борбата между САЩ и Русия остава. И този конфликт оцеля почти заедно с всички концепции, които го подхранваха, което предполага, че и двете страни се нуждаят от образ на врага.

Авторът на статията изследва тази нужда. През 70-те и 80-те години на миналия век в САЩ е било невъзможно да се избегнат филми, телевизионни предавания и книги, в които СССР да не е изобразен в черно. Вайсбърг припомня как в училище децата са се криели под чиновете си, за да се подготвят за съветска ядрена атака, а учебниците им пропускаха темата какви усилия и жертви е дал СССР, за да победи нацизма. Но най-вече тази тенденция се проявява в медиите.

„И въпреки че имаше смелчаци, които поставиха под въпрос този консенсус, отбелязаха социалните постижения на съветския режим, както и подкрепата на съветския народ за неговите лидери, тези гласове паднаха в покрайнините на журналистиката и научната мисъл, те не бяха забелязвани“, признава Вайсбърг.

Авторът на статията осъзнава колко опростен е бил неговият възглед за „империята на злото“ в годините след разпадането на СССР. Освен това от постсъветското пространство идват нови тенденции, които променили възгледите му за много неща – от сталинизма до съветските медии. „Стана ми ясно, че КГБ е много повече като ЦРУ, отколкото съм си представял,“ признава той.

„В Америка изглежда, че всички сме заседнали в миналото. Точно както по време на Студената война, ние се смятаме за добри момчета, които са станали жертва на неморален противник“, пише авторът на статията. Но този път Русия, въплътена от Владимир Путин, се възприема като враг.

Общото схващане е, че Путин иска да върне славата на Съветския съюз, диктатор, който възнамерява да разпространява авторитарната руска система в чужбина. И въпреки че според автора на статията това е вярно, би си струвало да се добавят и други цветове към тази картина, ако човек иска да разбере гледната точка на лидера на Кремъл.

Както и в съветско време, ролята на САЩ в настоящия конфликт не се обсъжда в американското общество. Авторът на статията припомня, че когато Путин дойде на власт, той беше отворен за сътрудничество със Запада: нямаше антиамериканска реторика, искаше да укрепи руската икономика чрез търговия. Той подкрепи САЩ, когато след атаките от 11 септември той им позволи да създадат бази в Централна Азия. Това отчасти се дължи на факта, че Русия беше заета с войната в Чечения, което означава обща борба с тероризма, но това не наруши честността на намеренията.

И след това в продължение на няколко години САЩ се опитаха да интегрират бившите съветски републики в западното пространство, наложиха санкции срещу Русия и нейните интереси като наказание за нейното „лошо поведение“, както на своя територия, така и в чужбина.

Всичко това бяха агресивни ходове, които всеки човек или държава би счел за заплаха. Затова той предлага да се разглеждат всякакви действия на Русия в контекста на това, което САЩ са направили срещу Москва. Например той признава, че финансовата подкрепа на САЩ за руските дисидентски групи за наблюдение на избори и правата на човека е намеса във вътрешните работи на страната.

Вайсбърг отбелязва, че през последните години интензивността на конфликта между Русия и САЩ периодично намалява, но никога не изчезва за дълго време. САЩ навлизат дълбоко в близката чужбина на Русия, включително Украйна. Различните приоритети и съюзи поставиха Русия и САЩ на различни страни на конфликта в Сирия. Всеки цикъл на избори в САЩ дава шанс на Русия да провежда своя собствена пропаганда, а всеки случай на политически репресии в Русия дава обратната възможност на Щатите.

Авторът на статията обсъжда какво биха могли да направят във Вашингтон, за да сложат край на тази опасна конфронтация. Например, те биха могли да премахнат санкциите, да спрат да говорят за вътрешните работи на Русия, да я оставят да решава сама проблемите си. Обикновено страните, които са в състояние на конфликт, правят взаимни отстъпки, но в този случай това не става. Затова Вайсбърг приканва Вашингтон да направи жест на добра воля и да се съсредоточи върху поведението си.

Няма гаранция, че тази стъпка ще принуди Русия да направи крачка напред или че заради това напрежението ще намалее толкова много, че ситуацията в Украйна да престане да бъде напрегната. И дори ако конфликтът около Украйна ескалира, САЩ ще имат възможността да отговорят по различни начини, не само чрез заплахи и санкции, но и чрез оценка как през годините са подхранвалите опасенията на Русия за загуба на влияние.

„Изиграхме поне много важна роля в засилването на враждебността между нашите страни. В крайна сметка не можем да контролираме какво ще направи Русия в този дълготраен конфликт. Но можем поне да се опитаме да се измъкнем от схватката“, завършва авторът на статията.

Източник: http://epicenter.bg//

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *