• вт. ян. 25th, 2022

Проф. Ивайло Христов с нова книга за Никола Радев – „Човекът, който доведе Господ на земята“

Byking-of-net.com

дек. 6, 2021

Автор: Проф. Ивайло Христов

Никола РАДЕВ е сред най-ярките и самобитни съвременни писатели. Завършил Литературният институт „Максим Горки“ в Москва, плавал във всички райони на Световния океан, той е признат за един от най-добрите български маринисти. В продължение на десетки години работи като журналисти и книгоиздател. От 1999 г. до 2003 г. е председател на Съюза на българските писатели. Автор е на 14 книги в 29 издания. Между тях са: „Маримани“, „Мори на вторите бащи“, „Истина без давност“, „Залезът на морските вълци“, „Седмото весло“, „Когато Господ ходеше по земята“. Има преведени книги на немски, унгарски и руски. Носител е на Международната литературна награда „Михаил Шолохов“ (Русия), Националната награда „Людмил Стоянов“, както и на Голямата литературна награда „Варна“.

Общувал години наред с един от най-ярките капитани на Българския морски флот – Атанас Павлов Корсаря, Никола Радев научава от него две много важни неща: да бъдеш почтен и ларж в отношенията си с хората. Проплавал стотици хиляди мили – от Бахамските острови до нос Добра Надежда, Малайския архипелаг и Япония, от Южна Бразилия до Нордкап, преживял три урагана, два тайфуна и два циклона, изкарал пет месеца и седемнадесет дни в миниран залив на кораб, когато котките и кучетата на него полудяват, срещнал коравите буци на океана, авторът на „Седем ключа на водата“ рано разбира, че завистта е слабост и че единственото нещо, което може да го стъписа, това е човешката подлост и простотия.

На фона на днешната графомания и опростачването на писателския занаят Никола Радев не го посрами. „Живял съм дълго сред „гении“ – споделя той – и обикновено колкото писането им е по-рехаво, толкова повече губят мярката и се забравят.“ Ето защо Никола Радев никога не играеше със словото, не кокетираше с думите, не използваше писането за правене на евтина слава. Книгите му са смели и чисти, наситени с доброта и непримиримост към лъжата и мимикрията във всичките ù форми и превъплъщения. В основата им стои антиконформизмът, отхвърлянето на консумативната психика и потребителското отношение към живота, стои синтезът на плът и дух, сила и страст, любов и надежда. Навсякъде в тях е прокарана една забравена и затрупана от арогантността на съвременното общество пъртина в нашата литература – а именно: милостта към човека, прошката към човека. В този смисъл това са творби колкото за силата на човека, толкова и за неговата беззащитност, крехкост и уязвимост. Защото в цялото си творчество Никола Радев винаги е бил на страната на потиснатите и угнетените. „Героят на нашето време – доверява писателят – вече не е духовният човек, а новобогаташът, човекът с пари. Борбата за поединично оцеляване и беззаконието, което се шири навсякъде, озвериха голяма част от моя мил народ.“ Да добавя – днес смазан (морално и материално) е целият народ, който живя в социална държава и беше средна класа, каквато никога няма да стане, както скоро няма да видим и гражданско общество.

Никола Радев е от малцината щастливци, които са с биография, с лична, с изстрадана биография. В нашето преломно и предизвикателно време, време на нравствен разпад, кретенясване и духовна безпътица, на оскотяване и хищност Никола Радев не изневери на себе си нито веднъж и не се провря сух между капките. Словото му не е шумно, но дълбаещо в човешката душа, книгите му не са натрапчиви, но оставят следа в белетристиката ни, а истините, събрани в техните корици – проверени от времето.

Никола Радев живя като мъж – честно и достойно, и нито за миг не загуби мярката и не се поддаде на лицемерието – един от най-страшните пороци в коварния, жесток, непосилен, но прекрасен и благословен писателски занаят!

P.S.
През 2021 г. се навършват пет години от кончината на Никола Радев. Преди повече от петнадесет години проведох с него импровизирани разговори: за хора и книги, за патила и радости, за страдалческата, но и благословена участ на писателя. По различни причини текстът не можа да види „бял свят“. Но така или иначе няма неиздадена книга и ето – тя е вече пред безпощадното око на читателя. Заглавието се роди в един хубав юнски ден след сладка раздумка на чаша бяло вино в с. Ъглен с белетриста и журналист Йото Пацов. Благодаря му сърдечно за този жест, който ми топли душата!

Смея да твърдя, че ръкописът утвърждава знания и ценности, които не са загубили своето значение и днес. Създава една идея повече за нещо хубаво, което обогатява мисловно и емоционално, напряга мисълта, волята и въображението. Книгата е изградена хронологично: биографични разкази, преплетени с размисли и оценка за хора, книги и съдби. Подобна композиционна структура я прави четивна и отворена към дискусии и полемики. Ръкописът предлага разнообразна и богата информация за литературния живот в България през последните четири десетилетия.

И не на последно място – подобна книга е посветена на каузата, наречена литература. За нея оцеляват тези, за които словото е диагноза. Трябва да си неизлечимо заразен от такава болест, завинаги и до края! Такъв беше Никола Радев, за когото литературата бе вторият му живот. Може би по-истинският!

Източник: http://epicenter.bg//

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *