• пт. ян. 28th, 2022

Костадинова: Д-р Тошко Петров за малко да открие пеницилина,пръв прилага противотуберкулозна ваксина

Byking-of-net.com

дек. 3, 2021

Д-р Тошко Петров е един от първите у нас, който разбира, че профилактиката е в основата на човешкото здраве. В онези години това е нещо ново за България. Освен, че иска българите да притежават хигиенни навици, разработва въпроса и за храненето им и болестите причинени от неразнообразна храна. Той прави и проучване на водоснабдяването у нас. Идеята му трудно си пробива път, но д-р Петров успява да я наложи и става основоположник на здравната профилактика. Не спира да печели студентите по медицина за тази кауза и така израства школа от лекари-профилактици. След неговата смърт по учебниците му години наред изучавали тази научна дисциплина.
Може би не случайно го избират за член на Дружеството за обществена и социална хигиена в Париж, за почетен член на Германското хигиенично дружество и на Международния научен съвет по земеделие в Рим.

Разказват, че бил изключително всеотдаен към работата си, не познавал обикновените човешки удоволствия. Ентусиаст, човек с възрожденски дух. Обичал всичко българско и така възпитавал след време и децата си. Бил винаги готов да помогне. Етичен във взаимоотношенията си с хората около себе си.

Роден е на 30 април 1872 г. в Ловеч. Баща му е просветен човек, от известния род Тошковци, взел участие в църковно-освободителните борби. Майка му Фицка е от Свищов, първа братовчедка на Алеко Константинов, природно интелигентна жена. Бъдещият лекар завършва седми клас в родния си град, а през 1891 г. се дипломира с отличие в Софийската класическа гимназия. Баща му го издържа, за да учи медицина в Женева, въпреки че и сам работи, за да си помага. По-късно с държавна стипендия учи и в Лион. Там защитава докторат през 1897 г. и се завръща в България. Тогава има голямо желание, поне малко медицинското обслужване у нас да се доближи до европейските стандарти.

След завръщането си три години е лекар в Тетевен, за кратко и в Русе, а после и в Орхане, днешния Ботевград. Благодарение на неговите усилия през 1896 г. там е открита болница. В градчето вилнеела епидемия от скарлатина. Налага му се да овладее болестта.

Д-р Тошко Петров е един от създателите на едно от първите червенокръстки дружества в страната – Орханйското. Създава благотворително дружество „Братска помощ“, което се грижи за хигиеничното възпитание на хората, за немощните и неспособни да изкарват прехраната си, помагат при боледуване на хората от обществото с лекарства и лекарска помощ, грижат се за града. Финансовите средства на благотворителното дружество се набират от дарения и месечни вноски. По-късно е почетен гражданин на Ботевград, улица носи неговото име.

Животът му налага да бъде не теоретик, а да работи за практическото решаване на въпросите за здравето на хората.

Скоро е изпратен със стипендия да специализира хигиена и кожно-венерически болести в Тулуза и Париж. След време е един от добрите дерматолози у нас и е директор на Кожната клиника.

От 1909 г. е инспектор в Министерство на здравеопазването. Създава през 1910 г. Хигиеничен институт. Той е и негов директор. Отдава работата си на предпазването от епидемии, особено по време на войните през 1912-1918 г. Участва в Балканската война като лекар-ординатор при Първа пехотна софийска дивизия и в състава на летящия хигиенистки дезинфекционен отряд. Задачата им била откриване и лечение на заболели от инфекциозни болести във военните части и вземане на профилактични мерки срещу разрастване на инфекцията. Участва и в Междусъюзническата война. По време и на двете войни полага усилия, за да се овладее холерата.

Той не само първи обръща внимание на профилактиката като бъдеще на българската медицина. Прави проучвания и изследвания свързани с антибиотиците. По време на Балканската война разбира, че войниците, които са яли плесенясал хляб не боледуват от холера и други стомашно-чревни болести.

За съжаление шотландския биолог и учен Александър Флеминг го изпреварва в откритието. Открива пеницелина и терапевтичния му ефект срещу много други болести. Получава Нобелова награда. Шотландецът достига до големия си успех през 1928 г. Той разбира, че плесента произвежда субстанция, която унищожава стафилококовите бактерии. Флеминг го нарича с името пеницилин. Истината е, че отначало никой не обърнал внимание на откритието. До днес пеницилинът се ползва за артрит, бронхит, менингит, отравяния на кръвта, костни инфекции и други заболявания. Спасил е милиони човешки животи.

Д-р Тошко Петров няма късмет да напише името си срещу откритието на първия антибиотик, но затова пък създава серума против родилна треска. Пръв започва да прилага противотуберкулозната ваксина след откритието й през 1926 г. За нея научил от научни съобщения, следял какви резултати дава тя. А когато отишъл на симпозиум, пренесъл щам – вируса, от който се получава ваксината. Прилагал я върху здрави деца в рискова среда, които живеели в лоши битови условия или с болни възрастни в семейството. Резултатите били много добри. Чрез него България станала една от първите страни, в която тази ваксина се прилага две години след откриването й. По страниците на международния печат се публикували резултатите от България. Така не само намалява заболеваемостта от туберкулоза, но и страната ни става популярна.

Около този факт има и една друга любопитна подробност. Поради лабораторна грешка в някои държави, ваксинираните деца се разболели. Започнали спорове и искания за прекратяване на ваксинациите. Д-р Петров продължавал да публикува своите данни за положителните резултати. Успява да защити ваксинацията. Грешката скоро била открита. Създателите й останали благодарни на българския лекар за цялостната подкрепа. Днес добре знаем, че благодарение на тази ваксина, човечеството се е преборило с туберкулозата, която е една от най-страшните болести в миналото.

През пролетта на 1919 г. д-р Тошко Петров е избран за професор. Наскоро е открит Медицинският факултет на Софийски университет. Той става и основател на катедрата по хигиена, която ръководи повече от двадесет години. Два пъти е декан на Медицинския факултет. Научните му публикации са оценени в чужбина.

Член е на БАН, секретар на Природо-математическия й клон. Основател на Микро-биологическото дружество и на Дружеството за хигиена и предпазна медицина на Софийското дружество за борба с туберкулозата, на Дружеството за народно здраве. Член е на Постоянния международен комитет по професионалните болести. Големи са заслугите му за откриването на медицински институти у нас, защото до тогава българите учели медицина само в чужбина. През 1929 г. го избират и за академик.

Още щом се установява в София през 1909 г. той става част от Ловчанската колония в столицата, която после се превръща в Ловешко културно-благотворително дружество. Подкрепя много от инициативите на тази общност. Прави редица дарения.

Пише статии за сборника „Ловеч и Ловчанско“. Дарява голяма сума за фонд „Фицка и Петър Тошкови“, който носи името на неговите родители и е към ловешкото читалище. Става негов почетен член.

През 1941 г. при Българската академия на науките е създаден фонд за научни цели на негово име и на името на съпругата му – „Д-р Райна и проф. д-р Тошко Петров“ с капитал 100 000 лв. Жена му някога завършила френска филология в Сорбоната, а после защитила докторат. Докторската й теза била оценена високо от академичните среди.

Получила Орден на Почетния легион, тъй като била една от първите жени от славянски произход, защитила докторат. Преподавала е френски език в столична гимназия. Семейството има 2 деца – син и дъщеря. И двамата наследници стават лекари по професия.

Д-р Тошко Петров умира на 29 май 1942 г., цялото си имане дарява. За почти четиридесетгодишната си работа оставя над 200 статии, ръководства, научни трудове в областта на медицината и здравната профилактика. Неговото име също е от потъналите в забрава. Може би е време медицината да се завърне към неговите идеи и учебници за здравна профилактика, за да бъде българинът по-здрав, отколкото е днес.

Източник: http://epicenter.bg//

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.