• вт. ян. 25th, 2022

Симеон Сакскобургготски: Време е да надграждаме. Тррябва повече скромност и диалогичност

Byking-of-net.com

дек. 2, 2021

Цар, който след 50 годишно изгнание приема да стане премиер, за да служи на отечеството си; монарх, чието семейство е свързано с католическата и православната вяра и който се е срещал с трима папи. В своя скромен и събран стил, препоръчва на медиите повече духовност и извисяване, а на политиците повече алтруизъм и диалог.

За това говори  Симеон II в интервю за Радио Ватикана, непосредствено след Шестнадесетата световна среща на българските медии, която откри на 17 октомври 2021 г. в Рилския манастир.

От дистанцията на времето споделя впечатлението си от срещата си с Йоан Павел II в Рилския манастир, какво би могло да обедини българската политика, имиджа на България в света и сближението между  Православната и Католическата църкви.

– Ваше Величество, Вие открихте 16-та световна среща на българските медии в Рилския манастир, а директорът на  БТА Кирил Вълчев прикани медиите към смирение, имайки предвид духовните съвети на св. Йоан Рилски, което бе ясно послание за повече духовност. По време на първата световна среща на българските медии, преди 20 години, беше подписан Етичният кодекс за медиите, мислите ли че е настъпил момента да се подпише и Духовен кодекс за медиите?

– Това би било нещо много интересно и полезно, не само за нас, а и за света, да се види че в България има такава инициатива. И самата идея на директора на БТА Кирил Вълчев да събере медиите в Рилския манастир като интелектуална, умствена и духовна нагласа, ми се стори прекрасна и затова приех да открия медийната среща. Мисля, че това би било чудесно и полезно за публиката – слушатели, зрители, читатели –  да усетят, че има нещо малко повече отколкото чисто и просто и само злободневното, а че има и извисяване. Например Франция, която е имала всякакви режими и системи, крале, император, но от всеки един от тези режими французите по нещичко са запазили и го уважават и така надграждат. Нейната история е не само богата, а и впечатляваща, което дава самочувствие на самите французи. Мисля, че и ние можем да го приложим, макар и по един по-скромен начин.

– В тази посока, нека припомним, че преди 19 години, вие посрещнахте в Рилския манастир Папа Йоан Павел II. Една историческа визита, в която папата славянин припомни ролята на източното и западното монашество за света и направи аналогия между  св. Йоан Рилски и св. Бенедикт Нурсийски. Как гледате на този момент днес, от дистанцията на времето?

– Това бе наистина историческо събитие и за България и бе чест да ни посети. Още повече заради неговата решаваща роля за политическите промени в Полша. Много бях развълнуван, първо като премиер, който е своеобразен домакин на тази среща, но също така понеже прочете молитва на гроба на баща ми. Помислих си само, ако майка ми беше доживяла да види това колко щеше да я трогне и развълнува. Но след това той поиска да се видим насаме. Както помните и знаете, вече  беше твърде уморен или в напреднала възраст или не се е чувствал много добре, но  поиска да сподели своето виждане, съвсем резюмирано, за ролята му, заедно с кард. Вишински, как са повлияли за разграждането на комунистическата система в Полша. Първо се учудих, но след това усетих желанието му да предаде опита си какво означава вярата в мобилизацията на един народ. Няма да забравя този уникален жест.

– Гробовете на вашите родители се намират в манастири – на баща ви, Борис III в Рилския и на майка Ви, царица Йоана, в Асизи, Италия. Известна е нейната набожност към св. Франциск, дори улицата, която води нагоре към францисканския манастир се нарича „Джована ди Булгария“. На медийната среща посочихте нейната голямата роля по време на изгнанието ви извън България. Има ли някой неин съвет, който и днес продължава да Ви води?

– За нея отечеството бе наистина един олтар. И най-ценното и най-важното е човек да служи на този олтар. Тя, разбира се, говореше за България, защото се обръщаше към мен. Но с това искам да кажа, че винаги съм усещал желанието й именно да служа. И това се  постарах да го правя през целия ми живот и дори когато дойде момента да стана премиер това го взех  като саможертва, но също и в изпълнение на нейните виждания. Ако съм го правил като частно лице в 50 годишния ми живот в изгнание, имах възможността да приложа тъкмо този завет да служа, а не да си послужа с функцията на премиер, която понякога става в някои страни нещо лично, а напротив да бъде към народа и към отечеството, както казах на Рилския манастир.

– Като премиер, вие ръководихте уникално правителство от разнородни партии. Дали това се разбра от българите? 

– Връщам се към нашето правителство, което бе от две партии: НДСВ с ДПС, а след това участвах в Тройната коалиция, която беше още по-широка, за да може с това широко ветрило да се представим пред Европа и да покажем, че голяма част от населението подкрепят идеята да се присъединим към ЕС, което беше много важно.

– За в бъдеще, има ли нещо, което би могло да обедини партиите, които са много разделени в нещо, което да бъде за благото на България?

– Това  би било идеално, ако така мислят всички и то съвсем чистосърдечно, а не само демонстративно, и с това да се постигне нормално управление с правителство, парламент и т.н. Но аз също се питам коя кауза би могла да обедини и да бъде двигателя за подобна инициатива, освен родината и отечеството. Не виждам какво сега може да се предложи, защото тогава каузата бе ЕС. И това наистина обедини всички. Мисля за подобряването на обществото и коригирането на някои недостатъци и грешки, има толкова много. И ако човек наистина го желае, мисля, че може да се мобилизираме за едно общо добро, какво по-хубаво от това всички да сме доволни.

-Отново избираме парламент и президент, какво бихте пожелали на кандидатите?

– Трудно ми е да давам съвети, но мисля за онова, за което стана дума на медийната среща в Рилския манастир, за малко повече алтруизъм,  скромност и диалогичност. Всеки да отстъпи малко от своето, няма да кажа его, защото изглежда, че човек визира един или друг, но да се стигне до един диалог, който да доведе до това, което очакват и избирателите – да има редовно правителство и редовно управление.

– Какво мислите за имиджа на България в света? На 25 октомври се навършиха 91 години от царската сватба в Асизи, също важен исторически момент, който парадоксално се отбелязва от западната преса, докато по-малко в България. Какво трябва да се направи, за да излезем от собствените си граници?

– Това е много важно, да излезем от нашите граници и разширим мирогледа си, още повече при наличието на новите модерни връзки и медии. Нека погледнем в нашата история и припомним моменти, когато се говори за България или по какъв повод можем да се гордеем или да видим някаква връзки, например Италия и България, покрай сватбата на моите родители. Такива моменти трябва да се помнят, защото това не е въпрос на политически предпочитания или убеждения и идеология, а въпрос на историята на България и с това мисля, че всички трябва да се гордеем, и да допринасяме, но да не я забравяме. От историята може да се черпят много  поуки, особено за политиците. Историята не е, както се шегувам понякога,  само за стари професори, а напротив за всеки, защото ако човек си познава историята, и световната също, много грешки могат да се избегнат и няма да се повторят, ако сме наясно с миналото. Това е много важно в политиката, защото познавайки миналото, може да се коригира бъдещето или настоящето.

– Догодина се навършват 20 години от историческото посещение на папа Йоан Павел II в България. Смятате ли да участвате по някакъв начин в отбелязването на тази годишнина?

– Ако се организира някакво културно или литургично отбелязване, разбира се, защото това посещение бе голям жест към България, особено след покушението и онова, което се бе тиражирало по света.

– След него, още един папа посети България, Франциск. Какво Ви впечатлява в него,  в неговата личност и в начина по който ръководи Църквата?

– Трудно е да се каже, още повече че не съм католик. Срещнахме се в  Нунциатурата при последния ден от посещението му, за да го поздравя, но го наблюдавам и чета някои от неговите послания или енциклики. Бих казал социалната страна и начинът, по който държи да подчертае социалната роля на Църквата в обществото. Това е много ценно послание за младите хора, защото усещат, че ей там, отгоре, има това разбиране и милосърдие.

– При посещенията си в България, както папа Йоан Павел II, така и папа Франциск, подчертаха нуждата от по-голямо сближаване между  Православната и Католическата църкви, особено в днешно време. Вие виждате ли такова сближение?

– Аз се моля и се надявам и би било идеално, ако християнските църкви намерят по-директен диалог. И ако и трите монотеистични религии биха действали заедно, това вече би било прекрасно. Мисля, че вярата винаги е гаранция за позитивното в деянията на хората. Основният въпрос е вярваме ли или не, а не да се делим на едни или други. В моето семейство никога не сме се делили, въпреки че не съм католик. Баща ми почина много рано, но майка ми, която беше католичка, държеше строго да спазваме, сестра ми и аз, всичко, което е свързано с православието. Може да звучи като парадокс, но показва доколко  в  нашето семейство, никога не  е ставало въпрос дали си православен или католик. По този начин и в много отношения това помогна за разширяване на вижданията ни.

Със Симеон II разговаря Димитър Ганчев

https://www.vaticannews.va/bg/world/news/2021-11/zar-simeon-vtori-vreme-e-da-nadgrajdame.html

Източник: http://epicenter.bg//

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *