• ср. дек. 1st, 2021

Калпазанов декорирал входа на фабриката си с платове в цветовете на трикольора за княз Батенберг

Byking-of-net.com

ное. 26, 2021

Някога на големия завой, преди село Бичкинята, днес квартал на Габрово, Иван Калпазанов вдига фабрика. Тя се намира в градината на поп Рачовата воденица и е първа в града. Но не и в България… Тя поставя началото на вълнено-текстилната индустрия у нас.

Иван Калпазанов става неин родоначалник и посвещава целия си живот, за да създаде производство ненадминато по качество и количество.
Фабриката се разполага на площ 23 000 кв. метра. Сградата е построена за по-малко от десет месеца. Тя е едноетажна покрита с каменни плочи, подът и таванът са с обикновени дъски. Помещенията се осветяват с газови лампи и се отопляват с печки на дърва.

Скоро са монтирани и машините от австрийския майстор Винцер Пацак. Те са внесени от самия Иван Калпазанов от Германия. През 1881 г. той заминава за Кемниц. С него е и габровския учител Васил Карагьозов, който след време ще стане негов зет – жени се за най-голямата му дъщеря. Съдбите на двамата мъже ще се преплетат здраво и в основата ще стои работата.
В Кемниц Калпазанов поръчва на фабриката „Рихард Хартман“ комплектна предачница за щрайхгарна прежда. Първите машини инсталирани във фабриката са – едно чепкало, един асортимент дараци и една мюл-машина с 240 вретена, които са имали за двигател водно колело с 25 конски сили, направено в Габрово. Докато пристигнат машините и се пуснат за работа, докато се види и резултата от това чудо, в града тръгнала мълвата, че Иван Калпазанов е подлудял. Скоро, само за 24 часа, фабриката ще произвеждала до 100 оки прежда.

Освещаването ù става на 14 ноември 1882 г. Габровци се стичат от града, за да видят как машините предат сами. До този момент преденето е ставало само от жените в семействата им. Първата извлечена нишка от вълна е с цветовете на българския трикольор. От фабричната прежда се плете гайтан и се тъкат шаяци. Не закъсняла и завистта от успеха му. Жените-предачки не разбирали новостите, които вкарва Иван Калпазанов и виждали собственият си финансов крах. Машините във фабриката са обслужвани от десетина габровци и един майстор немец. „Калпазанов заменя водното колело с турбина система „Жирард“ на 32 конски сили и поставя два механически стана за тъкане на шаяк, което е било ново чудо за габровци, разширява фабричното здание и поставя още един асортимент дараци и две нови мюл-машини“, пише в „Книга на Габровската индустрия“ от Ю. Н. Несторов.

Две години след като фабриката започва да работи, в страната се разчуло за нея. През 1884 г. тя е посетена от Александър Батенберг. За тази висока чест от княза, входът и вътрешната част на фабриката са декорирани с платове и извлечена вълна в трикольорни цветове, както при откриването ù. По това време и австрийско списание пише ласкави думи за габровския индустреалец. Това посещение прави възможно фабриката на Иван Калпазанов да стане доставчик на двореца и да приеме името Първа княжеска придворна фабрика за производство на сукна и гайтани. По-късно в нея ще дойдат няколко пъти на посещение цар Фердинанд и княз Борис.

banner

През 1887 г. Калпазанов прави отделна сграда към фабриката – камгарнова предачница със 720 вретена и с отделен парен двигател от 60 конски сили. На следващата година строи още една сграда с нови дараци, 7 нови механически стана, перално, бояджийско и апретурно отделение с парна машина от 30 конски сили.
Но острия му ум, още преди това, намира начин да осигури за фабриката каменни въглища за гориво. Добива ги под връх „Бедек“. Мината носи неговото име „Калпазан“.
По-късно Акционерно дружество „Ив. Калпазанов“ има пазари не само в България, но в Румъния и Турция. В Египет продава стоката си на английската армия, която е там по това време. Дружеството е доставчик както на българския царски двор, така и на българската армия. Доставя вълнени платове и на албанското правителство за албанската войска. Акционерното дружество се славело с точност и коректност в изпълнение на поръчките.

Пътят на Индустриалецът Иван Калпазанов никак не е лесен. Баща му Колчо е от габровските колиби Калпазани. Още като млад се преселил в балканския град. Изработвал ножици, а после станал и кърджия. Търгувал по бреговете на Мраморно море и Анадола с ножарски стоки. Умира млад и оставя жена си с осем деца. Най-големият е Иван, тогава е на 18 години. Той изучил терзийският занаят и само за две години станал майстор-башкалия. Младият балканджия имал очи, за да види новия занаят за какъвто се смятало гайтанджийството. Оставя терзийския дюкян на свой братовчед и се залавя при майстор Стефан Боцето да изучи гайтанджийството. Занаятът му идва отръки и той напуска майстора си. Сам започнал да работи по малко гайтан.
През 1860 г. работи с три чарка като майстор гайтанджия, а три години по-късно, строи одая с още няколко чарка. Отдава се на този модерен занаят за времето. Издържа семейството, задомява сестрите си, изучва братята си и си спечелва добро име сред съгражданите.
Забелязва го и бъдещият му тъст Добри Стоянов, който е състоятелен търговец и лихвар. През 1866 г. Калпазанов минава под венчило с дъщеря му.
Първият габровски фабрикант върти търговия с шаяци и пояси, произведения на домашната индустрия в Габрово. Прежди за свои нужди си доставя от жените предачки в града, но също от Казанлък и Севлиево.
Необходими са му чаркове за плетене на гайтан, но и за търговия с тях. Тогава прави собствена ковачница. В нея работел майстор-ковач, надничар и слуга. През 1870 г. строи нова одая за чаркове.
През 1871 г. го правят уста-башия на гайтанджийския занаят и съкровищник на търговското дружество „Бъдещност“. Всяка новост в производството му е правела впечатление. Той е един от първите в града, който научава багренето на гайтан, а после прави и механически дарак за влачене на вълната и „вълче“ за нейното предварително разчепкване.

Намира и пазар за стоката си около турските търговци „лазове“ и амбулантните местни търговци. Продава я на Узунджовския панаир и този в Ески Джумая. За него има пазари в Румъния и Бесарабия.
Скоро идват и първите му търговски успехи и той мисли как да получи прежди и шаяк по механичен начин. Избухва Освободителната война. Той не може да осъществи идеите си. През 1878 г. открива дюкян с колониални стоки. След като руските войски напускат България го закрива и се завръща към гайтанджийството. Година след Освобождението става член на съдебния съвет в Габрово, почетна длъжност, която показва отношението на съгражданите му към него. Отново габровци го избират да бъде един от хората в Учредителното народно събрание в Търново при избора на български княз.
Около това време наследява от покойния си тъст Димитър Стоянов, 1500 златни наполеона. Макар, че на Калпазанов не липсвали финанси, той кани за съдружник свой приятел – търговеца Петко Цокев, който участва с 1/3 част. Между двамата мъже е сключен договор. Калпазанов силно иска да отвори фабрика за вълнена прежда и вълнен плат. Това се случва и двамата приятели стават едни от основателите на вълнено-текстилната индустрия в България.

Разказват, че Калпазанов е бил симпатичен човек, среден на ръст, с мустаци и тъмни очи. Като човек е тих и природно интелигентен. Предприемчивостта е в кръвта му, а погледът му е все към новото. Отива си от живота на 22 юли 1889 г. Не спирал да повтаря сред близките си и тези, които се обръщали към него за съвет думите: „Труди се, постоянствай, не бой се!“ Воден от този свой принцип, оставя след себе си известната фабрика, която години след това има първостепенна роля във вълненотекстилното производство на България.
След смъртта му, управлението ù остава в ръцете на зет му Васил Карагьозов, същият, с когото някога заминават за Германия, за да доставят машини за фабриката. В управлението влиза и зет му Тодор Хаджипетров, който умира през 1913 г. Наследници са и тримата синове на Калпазанов – Никола, Добри и Димитър. Последният е с добро търговско и техническо образование, но е убит през Балканската война под Лозенград.

Дружеството се управлява основно от Васил Карагьозов, Никола и Добри Калпазанови. Фабриката се развива изключително успешно и пазарите се разширяват. Шаяците, които се произвеждат са по-предпочитани от тези в чужбина и нямат конкуренция в България. По време на Втората световна война министерството на търговията разрешава само на Калпазановата фабрика да произвежда т. нар. „Калпазанов шаяк“ за нуждите на висшите държавни учреждения. Фабриката работи и за българската войска, за БДЖ, за пощите. Тя печели награди на изложения. Вдигат се няколко нови сгради, вкарват се различни видове дараци, станове и друга техника. Има около 200 работници. Фабриката открива собствена електроцентрала, най-мощната в града. Вдига се нова сграда за тъкачница, нови складове, жилища за работниците, които вече са 300. Фабриката е в лек застой след войните, но произведения плат продължава да бъде с най-високо качество и търсен в страната.
Истината е, че за успехите на фабриката след смъртта на Калпазанов има заслуга именно Васил Карагьозов. Той е родом от В. Търново. Само петнадесетгодишен заминава за Европа. Учи в Щутгарт и Цюрих, също във Виена. Освен немски и френски език изучава тънкостите на търговията. Отдава се на математическите науки и се увлича в изкуството. Създава много контакти. От това време е и познанството му с принц Фердинанд Сакс-Кобурготски, бъдещият княз и цар на България.
Щом се завръща в България става учител по дескриптивна геометрия в Априловската гимназия. Жени се за дъщерята на Иван Калпазанов и тъстът му поставя задачата да се свърже с фабрика за текстилни машини, което ще му помогне за създаване на собствена фабрика. Така, освен роднини, те стават и верни партньори. Карагьозов напуска учителската работа и продължава да работи с Иван Калпазанов.

След смъртта на тъста му, който оставя вдовица, шест синове и дъщери, Карагьозов става стопански ръководител във фабриката. Не закъснява и успеха му. На Първото промишлено и стопанско изложение в Пловдив през 1892 г. изписва от Виена един от най-красивите павилиони, който е на изложението. Пристига, за да го види и самият княз Фердинанд. Карагьозов го посреща с кратко слово.
На изложението е и министър-председателят Стефан Стамболов, с когото са родом от Търново и се познават от студентските години. Карагьозов го подкрепя в ориентирането на страната ни към Европа и съхраняване и опазване на родната промишленост. Князът харесал павилиона от Виена и Карагьозов му го подарил след изложението. За да върне жеста Фердинанд от своя страна дарява на фабриката сушило и перило за вълна.
На изложението фабриката „Иван Калпазанов“ получава най-голямата награда – златен медал и почетен диплом.
Карагьозов е член на Пловдивската търговска камара. Също Народен представител в Четвъртото велико и Седмото народно събрание. Но почти целия му жизнен път и успехите му са свързани с фабриката „Иван Калпазанов“, на която е акционер, член на управителния съвет и директор.
За съжаление съпругата му умира съвсем млада. Загубва майка си и най-голямата си дъщеря. Оттегля се от работата и постъпва монах в българския манастир „Зограф“ в Света гора, където умира.
Фабрика „Иван Калпазанов“ съществува до национализацията. Ако случайно пътувате по пътя за връх Столетов, на големия завой за квартал Бичкинята, още може да видите първата габровска текстилна фабрика, едно от чудесата на българския Манчестър.

Източник: http://epicenter.bg//

Facebook Comments Box

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

ХАРЕСАЙТЕ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ FACEBOOK