• нд. ное. 28th, 2021

Мирела Костадинова: Художничката Елисавета Консулова – Вазова организира куклено шоу за възрастни

Byking-of-net.com

ное. 19, 2021

В един есенен ден въображението ме води нагоре по дървените стълби на къщата, която се е намира на ул. „Хан Крум“. Там горе е ателието на художничката Елисавета Консулова – Вазова. От стените гледат картините ù – портрети и цветя. В това артистично пространство е богатата ù библиотека, пианото и пишещата ù машина. Върху малка маса са подредени албуми с фотографии на нейни творби. Сред тях е един изящен женски портрет на неизвестната госпожа Подхайска. Той е изключително харесван от големия художник Оскар Кокошка – австрийски художник и писател от чешки произход, един от видните представители на експресионизма. 

 

В този дом, някога е била редакцията на двете списания, които е издавала Елисавета Консулова – Вазова – „Дом и свят“ и „Беседа“. Четивата в тях са естествено преплитане на някогашната домашна култура с литературата и изкуството. Такива четива в България отдавна не съществуват и може би е време да се възродят. В този дом тя е правила своите преводи от френски, немски, руски, английски и чешки на художествени произведения.

 

Елисавета Консулова – Вазова рисува още от дете в родния си Пловдив. Там посещава и първата си изложба на Пловдивското изложение през 1892 г. Родена е в семейството на търговеца Георги Консулов, един от близките хора до Левски, по-късно и депутат и съпругата му Ана Хаджипеньова, която е от богат род от Тулча. Елисавета е едно от шестте им деца. Семейството се премества да живее в София, където баща ù оглавява спиртна фабрика в Княжево. В столицата Елисавета учи в Девическата гимназия и посещава уроци по рисуване.

 

Скоро отваря врати Рисувалното училище, където през втората година от основаването му, тя постъпва и се захваща сериозно да рисува с четките и боите. Ученичка е на Ярослав Вешин. Стихията ù са портретите.

 

Състудентките ù рисуват цветя и тя се пленява от това, започва да ги изобразява върху платното. От там критиците я наричат Майката на цветята. Тя е една от първите жени художнички у нас, която се подписва под картините си.

 

Живописта толкова силно живее в нея, че по време на Балканската война, отива на фронта със съпруга си Борис Вазов, брат на патриарха на българската литература, и трите си дъщери, отново, за да рисува. Но не само изкуството живее в благородната ù душа – става самарянка и доброволка в холерния лагер на Чаталджа.

 

За първи път излага свои картини в Белград през 1912 г. Изминали са десет години от нейното дипломиране. Това става по настояване на проф. Вешин, който притежава нейни платна. После представя картини и в Прага по време на Общата българска изложба, а по-късно прави още изложби там. В Чехия  представя три самостоятелни, които ù носят успех.

Софиянци виждат нейни творби чак през пролетта на 1919 г. в Дружеството на художниците. През есента на същата година организира самостоятелна изложба от 130 свои картини. Първите ласкави отзиви за нея и творчеството ù пише Антон Митов. А за първата ù самостоятелна изложба добри думи написва д-р Константин Гълъбов.

 

През 1920 г. я канят да членува в „Родно изкуство“ и от тогава излага картини в известното дружество. През 1934 г., заедно с дъщеря си Бинка Вазова, устройва и втората си самостоятелна изложба.

 

Тя има своя позиция за нашето изкуство. Смята, че художниците ни са силни в пейзажа, но не са добри в композицията, защото тя изисква „зрялост“. „Най-добрия наш пейзажист е Щъркелов, той е най-финия, най-романтичния, най-нежния, макар че някои намират, че той е женствен. Всеки трябва да си бъде такъв, какъвто майка му го е родила – в случая, изкуството, в което е отрасъл. В карикатурата – безспорно Александър Божинов, той не само е карикатурист, но е и културен човек и е духовит. Денев безспорно е много талантлив човек, той зрее като пейзажист, обаче аз бих желала да го видя фигурален. Той е и културен, което не може да се каже за всички художници“.

 

Елисавета Консулова – Вазова пише също критика, защото смята, че всеки, който излага картини „заслужава повече нашето внимание“.

 

„Трябва да се посочи хубавото, за да се насърчи, а това което е слабо да се каже с доброжелателен тон, трябва да влезем в положението на всеки художник, защото знаем какво значи да си художник в днешно време“. Тя казва още, че ние българите нямаме школа и затова се влияем от „всичко, което идва отвън“.

 

Пловдивчанката се занимава с живопис, но обича и музиката. Увлича се и в литературна работа, макар че не гледа на нея сериозно. Дори не си е и помисляла, че ще стане редактор в списание „Беседа“, където освен, че пише статии е и коректор, илюстратор и уредник. Работи с автори като Екатерина Каравелова, Елин Пелин, Елисавета Багряна, Дора Габе, проф. Александър Балабанов и акад. Михаил Арнаудов.  

 

За журналистиката ни казва: „Ако някой отдалече следи нашия живот само от вестниците, следи това, което се пише и това което става у нас – всекидневни обири и убийства, бомби, покушения, взривове, преследвания и гонения на човека, което в една цивилизована страна се счита най-свято и неуязвимо, би помислил, че у нас не може да съществува никакъв културен живот…“

 

Тази талантлива българка е жена в дълбините на душата си и в нея прозира желанието ù за хармония между творчеството, семейството и дома.  Не случайно организира школи за домашна култура, курсове за приложни изкуства, по чужди езици, за гимнастика, готварство, шев, художествен кърпеж, машинопис, домашно счетоводство. Тази ръкотворна жена, като че ли е умеела да прави всичко, което прави жената съвършена. И тогава, и днес. Веднъж една нейна приятелка я попитала какво шие. „Скиорски панталон. Ще пускаме кройки в списанието и искам да проверя какво може да излезе от тях“. 

 

Тревожи се за съдбата на българските шевици и счита, че ако се допусне изнасянето на образци, едва ли ще се намерят други екземпляри от многото цветни парченца в нея. Загубата би била непоправима. Има вкус към българските занаяти и особено към тъкачество. Някога, като дете е стояла пред стана, за да изработи на него пъстра черга. Събира вещи от миналото, които е подреждала в дома си на „Хан Крум“. На празници, заедно с трите си дъщери се обличали в народни носии. Категорична е, че народното творчество е в основата за запазване на материалната ни култура.

 

Нейни са идеите свързани с кулинарията, която е изкуство. Организира изложби „Изящно сложена трапеза“, „Съвременна трапеза и правилно хранене“, „Картофите в кухнята“, „Поддръжка на дома и сервиране на блюда“. Не забравя и по-малките  – „Радост за децата на Коледа“ е изложбата, която прави за тях.

 

Основава първия куклен театър към дружество „Славянска беседа“. Организира и първото куклено представление за възрастни „Купчинката на Бръмбазаците“ и то има голям успех. Също дружество „Родно изкуство“. Основава туристическо дружество „Кукуряк“ за закрила на красотите на Витоша.

 

Във времето на нейното дипломиране, на литературно четене,  пламва любовта ù с поручик Борис Вазов, брат на народния поет. Той е завършил Военно училище в София и шест години служи в артилерията. Напуска офицерската служба. Заминава за Париж да учи право. Осем години Борис и Елисавета си пишат писма. Майката и бащата на художничката не одобряват близките им отношения. Не искали да проумеят дори как дъщеря на народен представител ще мине под венчило с някакъв поручик. Родителите не подозират, че точно този мъж ще ù донесе истинското щастие. Тя на него също…

 

Скоро Борис Вазов се завръща от френската столица с докторат по право и се хваща с адвокатска работа. Семейството на Елисавета Консулова няма какво да стори и дава благословия на младите. Венчавката става през 1906 г.  След нея Елисавета ще подреди дом, който по нищо няма да прилича на другите софийски къщи. Ще отгледа трите си дъщери по модерен начин.

 

А съпругът ù Борис Вазов ще ù се довери напълно в общия им начин на живот. Той е Народен представител в шест Народни събрания. От 1927 г. до 1932 г. е пълномощен министър в Прага. Сътрудничи на вестници и списания, автор е на книга. През 1917 г. става един от създателите на Съюза на българските учени, писатели и художници. Председател на Софийския адвокатски съвет, дружество „Славянска беседа“ и на туристическото дружество „Алеко“. Но най-важното е, че подкрепя съпругата си във всичките ù творчески начинания и е до нея във всеки един важен момент. Семейство Вазови приемат сърдечно талантливата си снаха. Тя рисува сред природата портрети на брата на своя съпруг, поета Иван Вазов. Съба Вазова, нейната свекърва, разбира терзанията ù, когато младата ù снаха има желание да замине, за да следва в Мюнхен и я насърчава.

 

На света вече са се появили двете момиченца на младото семейство – Елка и Бинка. Художничката  приготвя децата и  няколко куфара. Заедно с прислужницата на семейството, която ще ù е необходима за времето, когато учи и рисува в академията, заминава с влака за Германия. Българката специализира портретна живопис в академията на Дружеството на жените художнички и завършва курса на проф. Х. Книр. 

Докоснала се до европейското изкуство се завръща в България. Следват изложбите ù, които радват публиката. Позират ù личности от културния ни и духовен живот – поета Кирил Христов, композитора Добри Христов, майсторът на философската сатира у нас Стоян Михайловски, художникът Александър Божинов и много актьори, сред които е и Марта Попова. 

 

Семейството живее в Прага от 1927 до 1933 г., където Борис Вазов е пълномощен министър. Тя отново отдава сърцето и душата си – организира празници, чествания, конференции и изложби.

Дните на семейството минават в спокойствие и подкрепа един към друг. Всеки отдаден на работата си, което е вероятно една от рецептите за щастлив брачен живот. През 1957 г. празнуват златна сватба. В същата година Борис Вазов си отива от живота. Но тревогите му не са били малко. След идването на Народната власт през 1944 г. отнемат пенсията му. За семейството настъпват бедни дни.

 

Покрусена от смъртта му Елисавета Консулова – Вазова не спира да рисува своите платна, също да пише. Издава книгата „Иван Вазов. Детство и юношество“ по спомени на съпруга си. Преразказва и издава в книги приказки. Удостоена е с орден „Кирил и Методий“ I степен. 

Тихо се стапят дните на живота ù. Умира в горещите дни на месец август 1965 г. Разказват, че една от нейните житейски рецепти е никога да не се отказваш от целта си, дори когато пред теб стоят високи прегради. Тя самата, през целия си житейски път, не навежда глава пред трудностите и дава от себе си всичко необходимо за културата на тогавашната българка.

Източник: http://epicenter.bg//

Facebook Comments Box

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

ХАРЕСАЙТЕ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ FACEBOOK