• нд. ное. 28th, 2021

Гицов: Каквото и да кажеше Радев за Крим, щеше да е проблем – трябваше да избере с кого да се скара

Byking-of-net.com

ное. 19, 2021

Автор: Антон Гицов

По време на президентския дебат проф. Герджиков запита Румен Радев, чии според него е Крим . „В момента е руски, какъв да е?- отвърна Радев и в Украйна незабавно бе привикан българския посланик да даде разяснения.

Очевидно беше, че според Герджиков Крим е украински, явно изразявайки мнение, че Крим е анексиран от Русия, но въпреки това си остава украински. Президентът Радев от своя страна даде просто едно фактологично обяснение – Крим е станал част от Руската федерация, политически и икономически. От държавническа гледна точка, той беше поставен в неудобно положение – ако каже, че Крим е украински, това означава да заяви на Русия, че не признава референдума в Крим, съгласно който Крим се присъедини към Русия. Тогава в Москва биха могли да привикат българския посланик за разяснения и да поставят въпроса, признава или не българския президент референдума в Крим.

Каквото и да кажеше Радев, щеше да има проблем, и той трябва да се избира с кого предпочита да не се скара – с Русия или с Украйна. И тук президентът може да изходи от геополитическия интерес на България по отношение на двете страни, с коя от тях е по-изгодно за страната ни да не се скарваме.

Но нека да разгледаме как стои наистина въпросът с Крим.

В исторически план Кримският полуостров е бил неизменна част от Русия. През първата половина на ХIХ век Русия превръща най-големия град на полуострова – Севастопол, в база за своя Черноморски флот и по време на Втората световна война битката за Севастопол е една от най- ожесточените между Вермахта и Червената армия. 

През 1954 г.,  Никита Хрущов го присъединява към Украйна, но според Михаил Горбачов, това е незаконна анексия в полза на Украйна, тъй като този акт е осъществен, без да се вземе мнението и съгласието на преобладаващото руско население там.     

Това мнение се споделя и от някои западни историци и анализатори, между които професорът от Кентския университет Ричард Сакуа в книгата му „Frontline Ukraine“.     

Въпреки това, след разпадането на Съветския съюз проблеми няма, Крим е автономна република, между Русия и Украйна има споразумение Русия да запази използването на изключително важната за нея стратегическа военноморска база в Севастопол, която ѝ дава възможност за излаз към Средиземно море и Атлантическия океан.  

Положението обаче коренно се променя в началото на 2014 г., когато не без съдействието на САЩ проруското правителство на Янкулович е заменено от проамериканско националистическо такова със силен антируски уклон, което не е прието добре от руското население в Крим, а и в Донбас и Донецк. Отделно за Русия възниква реалната опасност, това правителство да прекрати споразумението за руската база в Севастопол и тя да се превърне в американска и натовска такава, създавайки по този начин заплаха за нейната националната сигурност.

Това е абсолютно недопустимо за Москва, и за нея единственият изход е Крим да се присъедини обратно към Русия. На 16 март 2014 г. в Крим се провежда референдум, има и чужди наблюдатели, няма никакво присъствие на руски войски и 95.5% от участниците в референдума гласуват за присъединяване към Русия. 

Отделянето на Крим от Украйна чрез референдум действително влиза в противоречие с Украинската конституция, но трудно може да бъде определено като анексия, защото анексия означава присъединяването на една чужда територия чрез предварителна военна интервенция и окупация от армия. Такава в Крим по време на референдума няма. 

Действията на Русия по отношение на Украйна и Крим напомнят силно Карибската криза от октомври 1962 г., когато в отговор на разполагането от САЩ недалече от границата със Съветския съюз край Измир в Турция, на ракети със среден радиус на действие, Съветския съюз започва изграждането на ракетна база в Куба. Америка се чувства застрашена, Латинска Америка е нейният „заден двор“, където не може да се допусне  разполагане на съветски военни бази. Кенеди заплашва да бомбардира съветските инсталации и опасността от война е избегната чрез дипломатически преговори и взаимни отстъпки.

Аналогично, Украйна е също нещо като  свой „заден двор“ за Русия, която след разпадането на Съветския съюз е обградена от проамерикански държави  членки на НАТО – Литва, Латвия и Естония, а в Грузия при бившия президент Саакашвили бяха проведени съвместни американо-грузински военни учения.

Това Русия преглътна, но нямаше начин да допусне един проамерикански режим в Украйна, изявяващ желание Украйна да стане член на НАТО, да и отнеме военноморската база в Севастопол и да я предостави на САЩ и НАТО. Когато става дума са геополитически интерес, за национална сигурност, международното право в случай като този е последното нещо, от което държава като Русия ще се вълнува. Което се отнася между впрочем до всички велики сили.

Доколко обаче присъединяването на Крим към Русия противоречи на международното право?

Има два основополагащи принципа, на които се опира международното право, по отношение на отцепването на една територия от дадена държава и оформянето и като самостоятелна независима държава.

Единият е принципът за нерушимост на границите а вторият за правото на самоопределение и те често влизат в противоречие, тема, която е подробно разгледана в анализа „Право на самоопределение или нерушимост на границите” в тази книга. Според Украйна и подкрепящите я страни от САЩ и НАТО, чрез анексия, е нарушен принципа на нерушимост на границите. Според Русия, чрез референдум е осъществено право на самоопределение.

От Москва изтъкват, че САЩ, страните от НАТО и техни поддръжници признаха независимостта на Косово  на базата на правото на самоопределение, а и по същата причина признаха и независимостта на Украйна и Грузия, когато се отделиха от Съветския съюз след референдуми за независимост през 1991 г.

Интересна беше позицията на друга велика сила – Китай. Позицията на Пекин е, че въпросът за Крим е  обусловен от „комплексна взаимовръзка между исторически и съвременни фактори” и Китай се въздържа при гласуването на резолюция за Крим в Съвета за сигурност. Обтекаемата позиция на Китай е обяснима, тази държава е от една страна геополитически съюзник на Русия, но от друга страна не е горещ привърженик на правото на самоопределение, като се има  предвид, от колко народности я населявана. Най-конкретен пример е Вътрешна Монголия, населяващото я монголско население би могло да се позове на правото на самоопределение и се присъедини с референдум към Монголия. Което пък за Китай би било нарушение на принципа на нерушимост на границите.

Излиза че, законността на отделянето чрез референдум  на една народност с територията, която населява, от друга държава, може да противоречи или да не противоречи на международното право, според това как днес великите сили го тълкуват, а те го тълкуват според собствените си геополитически интереси. САЩ подкрепиха това право на Косово и в замяна им беше дадена възможността да изградят  в тази страна най-голямата военна база на Балканите.

България също призна правото на Косово да се самоопредели и така се откъсне от Сърбия законна нейна територия. И трябва да е внимателна в това да отрича такова право на самоопределение на Крим, като добре преценява, как една непремерена позиция  срещу се отрази на националните ни интереси.

Ако признаваме референдума в Косово, на какво основание не признаваме референдума в Крим?

Източник: http://epicenter.bg//

Facebook Comments Box

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

ХАРЕСАЙТЕ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ FACEBOOK