• сб. ное. 27th, 2021

Да бъдеш президент! Може ли дебатът да реши победителя?

Byking-of-net.com

ное. 18, 2021

Модата на предизборните кандидат-президентски дебати тръгва от САЩ през 1960 г. Тогава един срещу друг застават Ричард Никсън и Джон Кенеди. До момента на двубоя Никсън води в социологическите проучвания убедително, но вота печели Кенеди, който е и победител в дебата.
Младият Кенеди излиза победител в спора не с аргументите си, а с усмихнатото си лице и приветливата външност.

Оттогава специалистите по драматургия и сценично поведение са привлечени трайно в политическите предизборни щабове.

Телевизията съществено променя изискванията към политиците. Например, в телевизионните изяви на един британски премиер – Харолд Уилсън, бивш синдикалист, политттехнолозите използват лула, която слагат в дясната му ръка. Защо? От времето на митингите Уилсън има навика да протяга ръка напред към множеството. На телевизионния екран обаче този толкова подходящ за масовите прояви жест изглежда като заплаха. Но навикът, както знаем, е тиранин. Уилсън не може да пребори този свой навик, но пък пуши лула. И тя грейва в дясната му ръка, пречейки на Уилсън да ръкомаха към зрителя.

В българската политическа история кандидат-президентските дебати също имат място, напомня БТА. И най-често дискутираната тема е президентът като обединител на нацията.

Желю, ти турчин ли си?

През 1992 г. се провеждат първите демократични избори за президент. Тогава държавен глава е д-р Желю Желев, представител на десницата и на демократичните сили, които се носят на вълната на всеобщотто одобрение. Срещу д-р Желев се изправя проф. Велко Вълканов от БСП. Дебатът между двамата, проведен на 17 януари 1992 г., се помни и до днес. Най-вече с репликата на Вълканов към д-р Желев – „Желю, ти турчин с фес ли си?
Изборите тогава печели д-р Желев, но не заради репликата на Вълканов, просто такава е политическата мода на времето.

Дебатът, който лиши Петър Стоянов от втори мандат

Правомощията на държавния глава, ролята на президента като обединител на нацията, външната политика и националната сигурност са основните теми на предизборния диспут, състоял се на 5 ноември 2001 г. в зала 6 на НДК в присъствието на 150 души и журналисти от 19 медии.

В него участват петима от шестимата кандидат-президенти, включително президентът Петър Стоянов. Отсъства единствено Георги Първанов (кандидат на БСП), с мотива, че е ангажиран с предизборни прояви в страната. Дебатът се предава по БТВ.

Години по-късно се говори, че това отсъствие на Първанов е било стратегическо, че едва ли не то му е помогнало да победи, запазвайки го от калта, която хвърлят по себе си другите претенденти.

Защото в центъра на предизборния дебат се оказват данни, огласени от действащия президент Петър Стоянов срещу претендента Богомил Бонев. Стоянов цитира секретен доклад на Националната служба „Сигурност“ за корупцията във властта, изготвен от спецслужбите в края на 1999 г. Тогава в навечерието на Коледа въз основа на този доклад премиерът Иван Костов прави промени в правителството и сменя 10 министри, един от които е Бонев.

Знаете ли, колко струва хлябът?

Преди балотажа на 18 ноември, има предизборен дебат между двамата кандидати – Петър Стоянов и Георги Първанов, на 16 ноември, в специално издание на „Шоуто на Слави Трифонов“ по БТВ. Тогава Първанов задава на Стоянов въпроса – „Знаете ли колко струва хлябът?“ Първанов успява да отбележи точка, защото Стоянов се обърква и казва, че има много видове хляб.

На шестите президентски избори – на 6 и 13 ноември 2016 г., има два дебата между кандидат-президентите Цецка Цачева, издигната от ГЕРБ, и Румен Радев, издигнат от Инициативен комитет, подкрепен от БСП.
На 20 октомври в студиото на „Тази сутрин“ по БТВ, Цачева и Радев отговарят на въпроси в три кръга по темите: национална сигурност, външна политика, правомощия на президента и актуални въпроси.

Във втория дебат между тях, който е на 10 ноември от 20.30 ч. по БНТ 1, двамата кандидат-президенти представят вижданията си за външната политика на страната, отбраната и сигурността, енергетиката, съдебната реформа, както и по въпроси, свързани с правомощията на президента.

Сълзи за убития дядо по средата на дебата

Неочаквано Цецка Цачева се разплака по средата на дебата. Тя извади предварително подготвено носна кърпичта и започна да бърше бликналите й сълзи, кадърът остана запечатан за историята.

Цачева разказа как на смъртния одър на баща си е разбрала, че дядо й Иван Цачев е убит от комунистите през 1952 г. Цачева обещала на баща си никога да не казва това, но тази вечер пристъпи клетвата си и се разплака пред камерите. „Не съм красива, не съм първа младост, разследваха ме за дипломата, но никой не ме е разследвал за корупция. Но да ми кажат, че съм ляв кандидат…, каза Цачева и избухна в сълзи.

Съчувствам Ви. Г-жо Цачева, и аз не съм първа младост, каза Румен Радев, който прояви такт и не се опита да се възползва от ситуацията.

Сълзите на Цачева на практика прекъснаха дебата и в края му Цачева и Радев си говореха повече като приятели, отколкото като опоненти.
Преди това имаше остър сблъсък за това кой чий кандидат е. Цачева обвини Радев, че е кандидатът на Русия. Той й отговори, че тя е кандидатът на Турция.

Голямата изненада бяха неочаквано десните позиции, които ген. Радев зае. Той преповтори тезите за съдебната реформа на „Правосъдие за всички“, похвали бившия министър Христо Иванов, атакува Цачева защо е пречела на съдебната реформа и защо не се е срещнала с Моника Маковей.

На балотажа на 13 ноември 2016 г. за президент и вицепрезидент са избрани Румен Радев и Илияна Йотова.

Този кратък преглед на дебатите на родна почва показва, че по-скоро те нямат голямо значение за крайния резултат. Решаващ се оказва духът на времето. Той поднесе победата на д-р Желев и на Петър Стоянов (кандидатите на СДС) в началото на демократичните промени. Когато се появи умора от сините реформи, довели до загуба на социални придобивки, изгря звездата на Георги Първанов – „социалният президент“, какъвто бе слоганът му през 2001 г.

Когато ГЕРБ се заявиха като доминираща партия победи и техният кандидат за президент – Росен Плевнелиев, независимо че той не можеше да се мери с подготовката на опонента си – Ивайло Калфин.

В момента, в който започна да личи умората от ГЕРБ пък, президенският вот спечели посоченият от левицата Румен Радев.

Източник: http://epicenter.bg//

Facebook Comments Box

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

ХАРЕСАЙТЕ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ FACEBOOK