• ср. дек. 1st, 2021

Велизар Енчев: Кирил Петков да изясни – отказва ли се от българската история в спора със Скопие?

Byking-of-net.com

ное. 16, 2021

Автор: Велизар Енчев

Тези дни македонските медии преливат от публикации, които чертаят светли хоризонти в българо-македонските отношения и гарантират падане на „българското вето“ след изборния триумф на „Продължаваме промяната“.

Специалният пратеник за България Владо Бучковски дори обеща, че бързо ще намери общ език с правителство на Кирил Петков и се похвали, че „този подход, който той демонстрира, е форсиран от македонска страна, от момента, в който станах специален представител на правителството“.

Пред телевизия ТЕЛМА Бучковски сензационно разкри, че е договорен двустранен документ, съобразен с македонската позиция, че има окуражаващи резултати и очаква в София да има правителство и нова стратегия, която да е благоприятна за Македония…

В пълно противоречие с дипломатическата практика, недопускаща вмешателство във вътрешните работи на друга страна, Бучковски посочи Даниел Лорер като „идеалния за Македония български външен министър…“

banner

Изобщо не вменявам вина на Кирил Петков, който не може да бъде отговорен за твърденията на Бучковски. Но както Кирил Петков, така и служебният външен министър Светлан Стоев, са длъжни да реагират на Бучковски.

Освен ако не са поели недопустими ангажименти и не са правили изявления, които са в противоречие с три фундаментални акта на българската държава.

Тези три акта би трябвало да са настолна книга на българската дипломация, на новия министър на външните работи и най-вече на новата управляваща коалиция с мандата на „Продължаваме промяната“:

1) На 9 октомври 2019 г. Министерският съвет прие Рамкова позиция за преговорите със Скопие, в която от Република Северна Македония се изисква да преустанови и да се въздържа от провеждане на политика, независимо под каква форма, на подкрепа и насърчаване претенциите за признаване на т.нар. „македонско малцинство“ в България.

Българското правителство иска от Република Северна Македония безрезервно и срочно да приведе позициите и действията си в международните организации и форуми в съответствие с член 11 от Договора за добросъседство, като ясно декларира, че няма исторически и демографски основания да търси малцинствен статут за която и да е група граждани на територията на Република България.

Министерският съвет настоява мониторинговите механизми на Съвета на Европа да не се инструментализират от Република Северна Македония за оказване на натиск върху България по въпроси, свързани с правата на лица, принадлежащи към малцинствени групи.

В края на Рамковата позиция на МС се изискват конкретни резултати в работата на Съвместната междуправителствена комисия – най-вече за периода от общата ни история до 1944 г., в т.ч. постигане на договореност за Гоце Делчев, ВМОРО-ВМРО и Илинденско-Преображенското въстание.

2) На 10 октомври 2019 г. Народното събрание единодушно гласува декларация за разширяването на ЕС и Процеса на стабилизиране и асоцииране на Република Северна Македония и Република Албания.
В пасажа за Македония се уточнява, че подкрепата за македонското еврочленство няма да бъде за сметка на изопачаване на исторически събития, документи и артефакти, както и на ролята и възгледите на личности от българската история.

Народното събрание призовава официалните представители в Северна Македония да прилагат ефективно Договора за приятелство, както и да се въздържат от действия за насърчаване на претенции за признаване на т. нар. „македонско малцинство“.

Последното изречение в декларацията на 44-то НС изисква от всяко следващо правителство, както и от всички институции, да следят стриктно за изпълнението на условията в тази декларация по време на преговорите с Република Северна Македония.

3) На 3 декември 2019 г. Македонската академия на науките и изкуствата (МАНИ) прие „Харта за македонския език“, с която обяви официалния книжовен език за самостоятелен език с континуитет и генеалогия, даващи му правото да се нарича „македонски“.

В отговор на МАНИ, на 12 декември с.г. три института в БАН (Институтът за български език, Кирило-Методиевският научен център и Институтът за исторически изследвания) излязоха с позиция, в която четем:
„Македонската харта е пореден опит за подмяна на лингивстичната и историческата истина. Езикът на Северна Македония е писмено-регионална норма на българския език. Говорите от непрекъсваемото диалектно землище на българския език обхващат историко-географските области Мизия, Тракия и Македония. Данните от историята на езика категорично показват, че по тези места не е имало компактно население, различно от българското, нито различен език от българския…“

За съжаление в последните 48 часа Кирил Петков направи две спорни изявления, сериозно разминаващи се с трите опорни точки в политиката ни към Скопие, за които има две обяснения – или е неинформиран по актуалното развитие на „македонския въпрос“, или е поел курс на опасна колаборация със Скопие.

В интервю за Македонската информационна агенция (МИА) Петков каза нещо крайно обидно за българския политически елит: „ Искаме нов подход към Скопие. От българска страна политиците няма да бъдат проблем…“

А в днешното си интервю за Нова телевизия съпредседателят на „Продължаваме промяната“ повтори едно към едно опорната точка на македонистите: „Не може добросъседството с Македония да се свежда само до историята…“

Неприятно е да се изрече, но се налага: готвещият се за премиер на България обещава на Скопие нов подход, с който да загърби трите фундаментални акта на българската държава и на академичната ни общност.

И което е най-обидното – без да е упълномощен от която е да е българска партия, Петков гарантира на Република Северна Македония, че ще пречупи онези родни политици, които налагат вето на членството на съседите в ЕС.

А с откровението си в Нова телевизия Кирил Петков ни казва: да престанем да се взираме в историята, да се отречем от присвоеното от македонизма българско културно-историческо наследство и оставим историята на историците.

Сиреч, да вдигнем бялото знаме и пуснем СР Македония в Евросъюза без никакви условия!

Всъщност Петков не казва нещо ново за българската дипломация. Още през юли т.г. стана ясно, че МВнР готви компромис, след като външният министър Светлан Стоев поиска „по-широка рамка за маневриране при преговорите с Македония“. Тъй като сегашната била непродуктивна от гледна точка на червените линии, заложени в нея.

А „червените линии“ са в декларациите на Народното събрание и БАН.
Тук въпросът е дали позицията на Светлан Стоев е само негова или се споделя от президента Радев?

Само преди ден външният министър Стоев разговаря в Брюксел със своя македонски колега Буяр Османи и отново загърби историята. Той даде да се разбере, че ще вдигнем ветото, ако Скопие осигури… конституционни гаранции за правата на българите в Република Северна Македония.

Очевидно е: Служебното правителство на Стефан Янев готви сделка на принципа „кон за кокошка“ – под натиска на ЕС и САЩ ние се отказваме от искането за ревизия на учебниците по история в Република Северна Македония, в които Цар Самуил и плеяда български възрожденци са македонизирани, а настояваме единствено за малцинствени права на българите.

Това е абсурдно от дипломатическа и историческа гледна точка, но абсурдите в отношенията със Скопие вече са норма.

Стоев бе в Брюксел на работна среща на външните министри от Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ), организирана от ротационното гръцко председателство.

От дипломатическа вежливост Стоев заяви, че „България подкрепя приоритетите на гръцкото председателство на ПСЮИЕ, тай като те са адекватен отговор на предизвикателствата, пред които сме изправени в Югоизточна Европа…“

За съжаление тази вежливост граничи с глупост. Атина не само подкрепя антибългарската позиция на Скопие, но и критикува България заради отказа ни да вдигнем евробариерата пред Република Северна Македония.

Същата Гърция, която 25 години блокира членството на Македония в НАТО! И вдигна блокадата едва когато постигна своите цели – отказ от т.нар. антиквизация на македонската история, промяна на конституцията и името на държавата.

Така ни третират гърците. Но не само те си позволяват подобно унизително за нас отношение.

Визирайки България, днес сръбската премиерка Бърнабич каза с критичен апломб, че Сърбия дава пълна подкрепа за еврочленството на Албания и Република Северна Македония, защото двете държави „са повече от заслужили“.

Същата Сърбия, която не е член на ЕС!
Сърбия, която е родината на сътворената през 19 век македонистка доктрина.

Каква е позицията на президента по този казус? На последната среща на евролидерите в Любляна Румен Радев даде отпор на европейския натиск в полза на Скопие. Той посочи, че всяко възможно решение за започване на преговори за членство в ЕС от Северна Македония ще бъде внимателно анализирано и съпоставено с Декларацията на българския парламент и Рамковата позиция на страната ни по разширяването на Европейския съюз и Процеса на стабилизиране и асоцииране от октомври 2019 г.

Но в изявленията му след срещата се доловиха нотки на възможен компромис със Скопие. Което е сигнал за възможно отстъпление, облечено в изящни слова за европейска солидарност.

Съзнателно или не, президентът и служебният кабинет дават различни сигнали по „македонския въпрос“. Вербално държавният глава заема твърда позиция, докато външният министър Стоев е готов да се отрече от „червените линии“ на НС и БАН.

Вероятно това е напълно съзнателна игра за печелене на време през ЕС и САЩ, докато в София се формира редовно правителство, което да поеме горещия македонски картоф.

Но съставянето на правителство е въпрос на седмици. И какво идва след това?

Ако бъдещият кабинет ще изповядва ценностите на Кирил Петков, налагащи отказ от присвоената от македонистите българска история срещу записано в македонската конституция българско малцинство, това е капитулация.

Убеден съм, че Корнелия Нинова и Слави Трифонов няма да приемат подобна капитулация. За „Демократична България“ допускам всичко. В десния лагер козируват на всяка команда от Големия брат.

Говоря за козируване и току-що македонският военен министър Радмила Шекеринска акламира новия подход на Кирил Петков към РС Македония. Това се случи на заключителната конференция на Групата за военна интеграция на Република Северна Македония в НАТО.

За Шекеринска сигналите от бъдещите управляващи в София са повече от обнадеждаващи.
Дали обаче са обнадеждаващи за нас?
И дали президентът Румен Радев ще стане първият главнокомандващ, който ще вдигне бялото знаме пред македонизма?

Източник: http://epicenter.bg//

Facebook Comments Box

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

ХАРЕСАЙТЕ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ FACEBOOK