• чт. дек. 9th, 2021

Александър Божинов – бащата на политическата карикатура

Byking-of-net.com

ное. 3, 2021

Проф. д-р Боряна Бужашка,
„За буквите – О писменехь“,
Кирило-Методиевски вестник,
издание на УНИБИТ

„Едва ли имаме творческа личност, тъй неразривно свързана с нашия всекидневен живот, тъй бързо, остро и талантливо реагираща на всяко обществено събитие, на всяка духовна проява, като Божинов. Пътят на Божинов е някаква дебнеща будност и нетърпеливо надничане във всяка жизнена проява… Божинов е неуморим, надарен човек, който раздвижва, търси, за когото всеки ден е негов. Но живописецът не отстъпва на графика: едно вярно чувство към това е подсказало неговите експресивни пейзажи, изискано колоритни портрети и стилизации… Той не спира на карикатурата, минава през пейзажа, кабаретната гротеска, иска да възкреси стария български керамичен орнамент… Само това стига – да го наречем Големия между нас.“

Сирак Скитник

Кой е Александър Божинов?

Александър Николов Божинов, художник и писател, е роден на 24 февруари 1878 г. в Свищов. Създател е на българската художествена карикатура. Завършва живопис в Държавното рисувално училище в София (1896 – 1902), специализира в Мюнхен, Германия. Първите си карикатури печата във в. „Смях и сълзи“ (1898). Автор е на много стихотворения, разкази, фейлетони, спомени, пътеписи, литературнокритически статии и рецензии. Работи под псевдонимите: Унче Автономлиев, Бомбардек, Бисмарк ІІ, Гений №3, Методи Генков, Камен Дерзкий, Лумпециус, Митрофан Голий, Нестроева сволоч, Не съм аз, Orlando, Savanarola, Septimi Sever, Sinus.

banner

Илюстрира много книги на български писатели. Работи и в областта на историята на изкуството. Дописен член на БАН (1929), редовен член на БАН (1941). Почетен гражданин на Свищов (1936) и председател на Свищовската културна дружба в София. Спомага да се осъществи завещанието на Д. А. Ценов за откриване на търговска академия в Свищов. Директор на Института за изобразителните изкуства при БАН (1952 – 1953). Носител е на различни литературни и културни награди.

Фигурата на Александър Божинов е безспорно предизвикателство за всеки изследовател. Много е трудно да се обхванат неговата личност и многостранна дейност. Неслучайно е наричан „баща на политическата карикатура“. Карикатура – преди всичко политическа и портретна, която по синкретичен начин се съчетава с текста – остроумни и иронични описания към рисунките.

Още от студент и до края на живота си А. Божинов пише сатирично-хумористични творби, най-често подписвани с различни псевдоними и придружени със собствени илюстрации. Съчетаване и преобръщане на идеалното и възвишеното в делнично и банално е отличителна черта на неговия стил. Преобладаващи литературни похвати са хумористичното поетизиране на вещите от всекидневието, новата социална функция на смеха и пародийното преобръщане на образците от българската литературна класика, каквито са пародиите по стихове на Иван Вазов във в. „Българан“ (1904).

В сатиричните карикатури на Божинов се долавя влиянието на руските и западните карикатуристи – на френската и най-вече немската карикатура в лицето на Олаф Леонард Гулбрансон и на кръга около сп. “Simplicissimus” с характерния декоративизъм. Карикатурите му имат принос не само за българското, а и за световното изобразително изкуство, излагани са в Мюнхен, Венеция, Загреб, Белград, Прага и др.

Политическите карикатури на Ал. Божинов, създадени през периода 1931 – 1939 г., са следствие от катастрофалните резултати от Първата световна война, които рязко променят политическия, социалния и културния контекст в българското общество. Появяват се редица нови периодични издания и вече водеща роля има „информационната и коментарната преса“.

Най-значимото ново издание е информационният ежедневник „Зора“. Вестникът излиза в София от 18 май 1919 г. до 7 септември 1944 г. в общо 7548 броя. Негов редактор и директор е Данаил Крапчев, който е сред най-известните журналисти в България. Именно в този вестник са публикувани най-много от политическите карикатури на Ал. Божинов.

Карикатурите обхващат периода 1931 – 1939 г. от творчеството на Ал. Божинов. Те разказват за един сложен и изпълнен с драматични събития период от историята на българската държава – правителството на Народния блок (1931 – 1934 ), преврата на 19 юни 1934 г., колебанията във външната политика, както и за това къде е мястото на България в очертаващата се конфигурация по време на Втората световна война.

Интересна за читателите и днес подборка е събрана в албум. Карикатурите, създадени в този период, носят патоса на времето. Под перото на художника оживяват министри, депутати, влиятелни и обикновени хора, битови и злободневни теми, но винаги свързани с актуалните събития на деня в политиката, културата или обществения живот. Тях той налага със свой оригинален почерк.

Карикатурите се отличават с разнообразните си теми и остроумните текстове. Редовни герои в тях са Пижо и Пендо, които по това време са се превърнали в постоянни герои на народното творчество. Съществена част от тях са свързани тематично и с външнополитическите събития преди и по време на Втората световна война. Знакови за това време остават образите на мистър Бул (Великобритания), мистър Джон (САЩ), Мечката (СССР) и много други политически образи. Политическата карикатура на Божинов се отличава с обективност, без политически пристрастия, умение да улови дадения политически момент.

Албумът представя съхраняваните в Научния архив на Българската академия на науките карикатури на Ал. Божинов така, както са публикувани в тогавашните вестници, главно в. „Зора“. Изданието е подготвено с помощта на Фонд „Научни изследвания“, по договор № КП-06-Н-40/2 от 10.12.2019 г.

Източник: http://epicenter.bg//

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

ХАРЕСАЙТЕ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ FACEBOOK